Залез пред Бурж Кхалифа

От доста време се каня да снимам Бурж Калифа по време на залез и най-сетне се наканих. С няколко кила раница, статив и 2 обектива се запътих натам през 42-градусовата жега. Тъй като беше по време на Рамадан, трябваше да изчакам топовете, оповестяващи залеза (и Ифтар, моментът в който мюсулманите могат да започнат със “закуската” си), ако исках фонтана на снимката си. Доста се притеснявах да не стане прекалено тъмно, но както се вижда от снимката – хванах цветовете и рабоетщия фонтан.

Пустинята винаги създава красиви залези, този не беше изключение. 

Седмица 1

Началото на 2014 в личен план беше белязано от мнооого фойерверки (около 500 000 и световен рекорд)

На Палмата

Както и в центъра (където бях аз)

Ако ви се гледа дългата версия на второто видето, заповядайте. Този фонтан го гледам (и слушам) всекидневно

А от глобална гледна точка новините които ме достигнаха бяха малко. Основно смъртта на чичо Фил от шоу което ми се чудят, че никога не съм гледала: Fresh Price of Bel-Air’s; Студът в Кабул (и на други места по света); бомбата в Русия, убила 14 души; И наводнението в Португалия.

 

Кратка равносметка от 2013

2013 беше нелоша година. Имах повече очаквания (харесва ми числото), но и това което получих си е супер.

Успехи:

• Посетих/живях в 4 страни и 5 емиратства: България (за юбилея на татко), Оман, ОАЕ, Тайланд и Дубаи, Абу Даби, Рас ал Кайма, Ал Айн, Шаржа.

• Видях бродуей шоу “Чикаго”, транвеститско шоу “Тифани” в Патая (едно от топ кабаре шоутата в света),  Цирк дю Солей “Дралион”, видях Илюзионистите (не ми хареса особено), 2 Санданс партита на Палмата (където видях доста добри музиканти като Стив Анджело, Рудиментал, Джамирокуай, Дъ Килърс, Мартин Солвейг и още и още), Дейвид Гета концерт, участвах в празнуването на победата на Дубай за Експо 2020 (в задръстване) и естествено гледах фойерверки от задния си двор – Бурж Калифа (най-високата сграда в света за в момента)
• Сдобих се с невероятна камера,Nikon D600, 16-35mm VR, с която запечатах доста моменти.
• Станах мениджър (не на неща и работа, а на хора) преди 25тата си годишнина. Интервюирах, и наех 4 човека, обучих общо 7 на работата и съм главна отговорна за цял отдел.
• Не се издъних и веднъж в работата, което пък доведе до годишен бонус и увеличаване на заплатата.
• Участвах в инициативата “Изгуби Кило – Получи грам злато” и изкарах 5 грама.
• Подхотвих се (успешно) за половин маратон.
• Имахме 4 годишнина заедно, работили сме на 4 работни места заедно, виждаме се 24/7 и още не сме си омръзнали.
• Карах сандборд, ходих в пустинята 10+ пъти, гледах състезание с камили, лъкатуших се с моторна лодка и катамаран в арабския залив, бях на Октоберфест в Дубай
• Ядох скариди, ревен и други интересни неща
• Задържах се в 1 жилище за повече от година (не ми се беше случвало от 2007)
• Успях да заделя пари за мечтата ми за 2016
• Приеха ме магистратура без да съм кандидатствала.

Неуспехи:

• Не успях да намеря време да посетя Индия, Кения и Шри Ланка както бях планирала.
• Да съм мениджър на отдел ми носи стрес и станах по-напрегната отколокто ми се иска да съм с хората около мен.
• Имах работни седмици от по 120 часа за да успея да си свърша работата (сега спаднаха до 70 така че си е половин успех)
• Подготвих се за Маратона, но нямах време да отида.
• 5 грама злато ама съм си същите кила (кантарите им бяха зле и пих литър вода преди да се изтегля)
• Не намерих време да гледам формула 1
• Катастрофирахме (Не е толкова неуспех, но си беше неприятно).
• Нямам време да карам магистратура тази година.
• Не намерих достъчно време за семейство и приятели (не толкова, колкото ми се искаше).

Неща които не са се променили:

• Същите 55 кила
• Същия инат
• Все още вегетарианка
• Все още влюбена
• Все още винаги навреме
• Все още плача като видя random несполучил член на обществото
• Все още не мога да плувам
• Все още с алергиите си

Лично пожелание за 2014:

• Окотоберфест Мюнхен
• Дисниленд
• Рим
• Proficiency Certificate English
• Б2 или С1 холандски
• Златния триъгълник Индия
• Кения
• Още едно Цирк Солай Шоу (вече е запланувано)
• Нов обектив
• Да намеря време за маратона (и за други неща)
• Любов, здраве и щастие (на всички го желая)

Снимка на ден

В далечната 2009 успях да правя по една снимка на ден (които блогвах в друг блог). Връщайки се назад във времето осъзнах, че този ангажимент ме насърчаваше да живея живота си по-интересно (или поне да се стремя да разнообразявам). Ето защо смятам да го повторя, но този път през Инстаграм. Снимките ще са видими и на блога ми в странична лента, както и на instagram-a & tumblr-a които имам. Смятам по-забележителните, които заслужават да бъдат “разказани” да слагам и тук. Да видим дали ще успея да си каля волята да съм толкова постоянна 🙂 

И като за финал – снимка от общата тераса на блока ми. 

Съвети за хранене

В Холандия ресторантите си имат принцип – добро и бързо обслужване, за да може да напълним ресторанта с 2-3 вълни. В Холандия (и не само, естествено) си имат и друг принцип. Ако в менюто пише Starter означава, че е предястие, което получаваш преди ястието,основното ястие го получаваш след преястието, а поръчаното първо питие идва преди всичко останало.

Да де, но в Дубай е малко по-различно. Всичко идва наведнъж или което е по-бързо възпроизведимо, а натуралния ти сок може да дойде и половин час след храната.

Ето защо започнах да обръщам специално внимание на сервитьорите, че искам да изчакат с основното, докато не изям предястието. Без резултат.

Урок за поръчване на храна в средностатистически ресторант в Дубай:

Та гениалното решение което измислих за проблема е да поръчвам едно по едно. Първо казвам, че искам само да пия и чак след като си получа пиенето поръчвам предястие. След като отнесат предястието поръчвам основно.

Те са достатъчно бързи, така че не отнема много повече време от обичайното. Да се върнем обаче на европейската (и не само) култура на ядене в ресторант: Служителите се стремят да те обслужат качествено, и след като си готов да те изпратят по живо по здраво възможно най-бързо, за да се запълни масата още един път. Е, в Дубай ще те обслужат изключително бързо, но после няма и да те погледнат и ще те оставят половин час да си седиш на празна маса, мъчейки се да им прилвлечеш вниманието и да поискаш сметката. Все още нямам решение на този проблем 🙂

Ни камилата, ни камиларя

Цялото пътуване с джиповете из пустинята включваше и вечеря в пустинята и яздене на камила и belly dancing шоу. Та след 2 часа подскачане по дюните дойте време на вечерята. Камилата си чакаше отвън, но всички напираха за вечеря, та реших, че първият ми път на камила ще е след вечеря.

Мястото си беше заградено парче пустиня, имаше кът за наргиле, място където ти правят хена татуйровка, магазинче за сувенири и естесвено зоната за кючек по среда на кръга от масички, покрити с прашни килими… Храната беше доста приятна (ливанска 🙂 ) и реших да “отложа” камилата за след вечеря. Докато свършим с яденето, танцьорката беше вече там. Та реших да почакам с камилата за след танците. В края на последния танц, танцьорката се обърна към всички и каза: “Мерси, довиждане.” Мерси, довиждане? Довиждане, каза и някакъв глас през продънените тонколони след което всички станаха и се отправиха към колите. И отведоха камилите… И от голямото ми отлагане така и не успях да се кача на камила.

Та дотук с оплакването за пропуснатата камила. Да се надяваме ще има следващ път.

Пустинно

Пустинята е нещо с което мисля, че никога няма да свикна. Като я гледаш от далече изглежда все едно се изпарява. Вятърът подмята пясъка и го прави да изглежда като пара, почти като фата моргана. Пътувайки към пустинята всичко стана по-битово. Звездният Дубай изчезна и дойде нещо, което беше по-близо до мен. Чувствах се, все едно навлизам в света на Малкия Принц. Липсваха само боата, шапката, лисицата, розите и самолета. Може би липсите бяха повече от приликите, но наистина донесе същата емоция.

Навлизайки в пустинята и виждайки бръчките й, причинени от вятъра осъзнах, че май тези бръчки са единственото реално нещо в тази страна. И ние, движейки се по ръба на дюните в нашия хладилник (кола с шофьор) в конвой с 50 други хладилника създавахме едни други бръчки в пустинята, такива, каквито тя или приемаше или променяше, за да може да заседнем и да се принудим да излезем от хладилника и да усетим истинската й сила – топлината.

Сложих няколко снимки, за да видите и вие част от пустинните ми впечатления.

 

 

Нова любима салата – Табуле

За втори път се отклонявам на вълна готвене, но се надявам да ми е простено. Лято е, горещо е и храните около мен са толкова невероятно “умни” в съставките си, че може да ги ям целодневно, всекидневно. Ето една 10 минутна рецепта за салата от магданоз и мента.

Салата се води на някои места средиземноморска, на други просто ливанска.

Табуле

Съставки

С това количество съставки може да зарадвате около 4 човека (ако е гарнитура)

1. Два много добре узрели домата, изберете сочни и вкусни.

2. Две стръкчета пресен лук

3. Голяма, доста голяма китка магданоз и няколко стръка мента (ментата е по желание)

4. Прясно изцеден лимон. Наблягам на “прясно” салатата е лятна и свежа и не заслужава лимонен сок от бутилка…

5. Една шепа булгур или натрошени хлебни трохи (лично аз предпочитам с трохи)

6. Зехтин

Салатата отнема точно 10 минути за приготвяне. Сериозно!

Минута 1

Сложете булгура/хляба в купа и го покрийте с вряща вода

Минута 2-6

Измийте доматите, лука, магданоза и ментата. Накълцайте ги на дребно.

Минута 7

Изцедете лимона върху доматите, лука, магданоза и ментата

Минута 8-9

Сложете изцедения булгур при останалата смес, сложете сол и разбъркайте

Минута 10

Не забравяйте да добавите зехтин. Хубав, ароматен зехтин. Ако искате да сервирате салатата “красива” стандартно я слагат на листо от салата айсберг.

Може да я ядете или направо с вилицата или като арабите – “намазана” на арабско хлебче

Ласи? А защо не айран? А защо светът е малък?

От сега ви осведомявам, че идеята на статията е просто да споделя една банална рецепта за лятно питие.

Въпреки това, очаквайте стандартната доза локум. Ако искате само рецептата – скролнете надолу.

Започвам отдалече. От около 5 години вече не живея в България. И през това време огроооомната ми българска гордост и гордост към България намаля. Все още съм патриоче, любещо страната си, но обикаляйки толкова много места по света просто ме научи как разликите, с които се самоопределяме като нация не са чак толкова големи, базирани на обичаи, ястия, народни облекла, дори народни приказки и суеверия.

Да започнем от храната*:

Манджите (индийски кърита)

Кюфтета (турски кОфте)

Мусака (мусАка – има я и в Египет и в Гърция и не знам още къде)

Печени чушлета с оцет, олио и чесън (испанско “тапа” pimientos de padron)

Сърми (лозови листи с ориз – Ливан)

*снимките са на ястието в скоби

И всеки път, абсолютно всеки, в който се убеждавах, че поредното “традиционно българско” ястие не е съвсем точно традиционно и българско (кьопулу, сладко от рози, салата Снежанка…) винаги ми оставаше гордия коментар: Да, ама ела в България да видиш що е таратор и що е айран!

Принципно съм голям фен на индонезийската кухня. Докато живеех в Холандия си готвех около 3-4 пъти в седмицата я нещо индонезийско, я нещо тайландско. След това живях в Испания за година и се изхранвах само с тапас и кроасанчета. Ето защо вниманието ми никога не е било пряко насочено към индийската кухня. До вчера…

… Принципно докато не се загубя в един град не мога да кажа, че съм живяла там истински. Та отворих application Trip Advisor, нацелих произволно ресторант, който да отговаря на бюджета ми и започнах да се лутам докато не намеря адреса (без никакви cheat-ове и използваници на GPS). Та попаднах на това ресторантче с невероятно силна зелена неонова светлина по средата на незнам-си-коя улица, седнах и … менюто е на арабски + латинизиран арабски 🙂 И тъй като още не владея този език си поръчах каквото ми се изпречи пред пръста за което сервитьора ме увери, че е вегетарианско. Дойде някакво къри, готово да изгори стомаха ми (изключително вкусно) и.. АЙРАН! Добре де, ласи му викат, но за мен си беше точно като айран…

– Типично индийско питие – увери ме сервитьора, завършвайки с – Маадм

Та тъй като ми хареса изключително много, реших да споделя с вас рецептата 🙂 🙂 🙂

Солено Ласи

– 1:1 вода и кисело мляко

– сол на вкус

– кимион на вкус

В интерес на истината има още сигурно половин дозина рецепти за сладки ласита в които слагат я манго я някакви ядки или пък само захар, но на мен си ми харесва соления оригинал.

Остана ми само таратора. Засега.