Ню Йорк? Лондон? Москва? Да ама не..

Класирането за 2009 година на ECA International за най-скъп град в света е вече публикувано. И най-скъпияt град измежду 370-те страни, изследвани в проучването, базирано на 125 различни продукта е… Луанда, Ангола.

Въпреки че примерно една кола в Луанда струва $1.30, в Токио $1.75, а в Копенхаген $2.15 като цяло живота в Луанда е значително по-скъп. Пример за това е цената за един бърз обяд – $58, докато за същия обяд човек би платил $18.61 в Манхатън.

Защо е толкова скъпо там? Основно заради високите цени на превоз, гориво и колебаещите се курсове на валутата спрямо долара. Докато в повечето държави вече се забелязва подобрение след световната икономическа криза в Япония се забелязва точно обратното. Все пак, въпреки че Япония държи 4 позиции в класацията на “Най-скъпите градове в света” не достига до първото място. То се държи (за втора поредна година) от Луанда – столицата на Ангола.

Не всичко в класацията обаче е с подобни на миналогодишните позиции. Манхатън, позиция 84 през 2009 е на 17-та през тази година. Баку, столицата на Азербайджан се е изкачило 81 позиции – от 109 до 20, Шанхай – от

28-ма на 111, Хонг Конг – от 98-ма на 29-та, Осло (Норвегия) от 2-ра на 7-ма, а Москва от 5-та на 23-та.

Не само Япония владее класацията. Въпреки, че държи цели 4 позиции има силен “подгласник” в лицето на Швейцария (три града в топ 10).

Нека преди да представя класацията да завърша с нещо положително – най-евтиният град в класацията – Масеру, Лесото :)

Топ 10 на най-скъппите градове в света

1. Луанда, Ангола

• 2008 ранк: 1
• Билет за кино (в щатски долари): $16.85
• Бърз обяд: $57.92
• Автоматична пералня: $1090.47
• Килограм ориз: $5.65
• Безалкохолна напитка: $1.30

2. Токио, Япония

• 2008 ранк: 13
• Билет за кино (в щатски долари): $19.16
• Бърз обяд: $16.48
• Автоматична пералня: $886.77
• Килограм ориз: $8.45
• Безалкохолна напитка: $1.75

3. Нагоя, Япония

• 2008 ранк: 20
• Билет за кино (в щатски долари): $17.46
• Бърз обяд: $15.33
• Автоматична пералня: $899.97
• Килограм ориз: $8.80
• Безалкохолна напитка: $1.57

4. Йокохама, Япония

• 2008 ранк: 15
• Билет за кино (в щатски долари): $18.48
• Бърз обяд: $17.11
• Автоматична пералня: $910.04
• Килограм ориз: $6.28
• Безалкохолна напитка: $1.18

5. Кобе, Япония

• 2008 ранк: 29
• Билет за кино (в щатски долари): $16.92
• Бърз обяд: $14.96
• Автоматична пералня: $588.32
• Килограм ориз: $7.09
• Безалкохолна напитка: $1.38

6. Копенхаген, Дания

• 2008 ранк: 4
• Билет за кино (в щатски долари): $13.31
• Бърз обяд: $28.71
• Автоматична пералня: $1053.27
• Килограм ориз: $4.24
• Безалкохолна напитка: $2.12

7. Осло, Норвегия

• 2008 ранк: 2
• Билет за кино (в щатски долари): $12.84
• Бърз обяд: $32.65
• Автоматична пералня: $808.01
• Килограм ориз: $4.40
• Безалкохолна напитка: $2.70

8. Женева, Швейцария

• 2008 ранк: 6
• Билет за кино (в щатски долари): $14.07
• Бърз обяд: $27.57
• Автоматична пералня: $1213.67
• Килограм ориз: $3.48
• Безалкохолна напитка: $1.02

9. Цюрих, Швейцария

• 2008 ранк: 8
• Билет за кино (в щатски долари): $14.11
• Бърз обяд: $21.56
• Автоматична пералня: $978.45
• Килограм ориз: $2.79
• Безалкохолна напитка: $0.99

10. Басел, Швейцария

• 2008 ранк: 9
• Билет за кино (в щатски долари): $13.73
• Бърз обяд: $21.15
• Автоматична пералня: $744.59
• Килограм ориз: $3.01
• Безалкохолна напитка: $1.03

А аз се оплаквам на холандските билети за кино по 8 евро.. :)

Неизбежности

Днес се чувствам като призрак. Всеки и всичко минава през мен без да ме забелязва. Сериозно започвам да си мисля, че не съществувам. Никога не съм се чувствала толкова сама. Щом опрях да пиша сдухарски глупости в блога си по време на сесия..

Все си мисля, че изразът “Каквото си надробиш, такова ще сърбаш” е правилен. Е какви ли съм ги дробила, за да дойде днес?? Не знам. Но ще мине. Всичко, винаги минава.

А докато мине ще стискам палци на майка си и брат си за успешно пристигане в Испания, ще стискам палци да мина изпитите си в четвъртък и петък, за да успея да отида при тях и да изкарам едно незабравимо лято. И ще стискам палци за.. който пожелае. Пращам ви много усмивки и късмет. И обещавам да не сдухвам повече. Честна туристическа!

Обичта ми към дъжда

Публикацията е лична, повлияна от времето. Няма никаква културна и научна стойност, но коментари, които твърдят, че е безсмислена ще бъдат премахвани!

Всичко започва още от сутринта. Времето е в добро настроение и иска да се пошегува. Грее примамливо слънчице, гонят се пухкави облачета.. точно като от детска приказка. Обличам якри цветни дрехи, слагам медальона с форма на водно конче за който знам, че ще ме питат цял ден, оправям се набързо и излизам. И всяка стъпка към университета ме кара да се чувствам по-специална – слънцето ме гали. 

Моста се вдига, яхтите минават, слънцето пече и дъвката спира да има свеж вкус. И всичко, всичко по рутина. Влизам в унито, пиша домашни, имам срещи, предавам проекти, ям, ядосвам се на принтерите, пиша мейли и… не гледам през прозореца. Седя си в пашкула, гледам си работата и толкова. 

И идва момента в който трябва да напуснеш университета, предпазния пашкул, уредеността. Врвиш и… поглеждаш навън. Небето не е онова синьото и пухестото, каквото е било преди. Всичко е тъмно, мрачно, враждебно. Някои се загърват плътно във връхната си дреха. Други гледат предпазливо през стъклената врата и обмислят варианта да постоят в унито за още едно кафе. А аз? Смело напред… първа крачка в тъмното време. Първа крачка в нов свят. Разкопчавам якето, скачам в близката локва и вече знам, че това, че съм мокра си е лично мой избор и не ми е виновно времето. 

Всичко около мен е на бърз кадър – всеки тича, върти педали по-бързо, говори бързо по телефона, за да не го намокри, а аз напротив. Бавно поемам всяка капка дъжд. Трябваше ми поливане. Не става само с ласки от Слънцето. Трябваше ми тази студена нежност, която да отмие праха от улиците, да накара спирачките на велосипедите да скърцат, да прави тревата по-зелена и каналите по-пълни. Трябваше ми и това чувсто за принадлежност, когато виждам други бавновървящи хора, наслаждаващи се на дъжда, усмихващи ми се като лоялни съюзници в една вечна борба. Войната на мокрите срещу сухите. Войната на свежите срещу неентусиазираните. На усмихнатите очи срещу сбръчканите вежди. Тази война, която ме кара да искам още и още дъжд и проблеми, защото знам, че след това ще се прибера вкъщи, ще отворя прозореца, за да чувам дъжда и да не забравям, че го има, ще изпия чашата топло мляко знаейки, че съм заслужила тази топлина. 

Дъжда трябва да бъде обичан. Заради песните, които пее, заради алергиите, лошите мисли, прашните улици, които отмива,  и най-вече заради свежестта и обещанието за един по-добър ден. А ако си мислите, че всичко това беше метафора.. лъжете се.. беше просто моят път до вкъщи. 

Сомалия

Покрай изпитите и домашните не бях писала в блога си, но и мен ме включиха в играта за асоциации с държави и просто няма как да не се включа

Ta Владо ме пита за Сомалия. 

Не знам коя беше точно първата ми асоциация, но май беше Робин Худ, понеже някъде някога съм чела, че пиратите там се имат за добри…

Следващите асоциации бяха глад и липса на туризъм, но те са без значение за играта. А правилата са следните:

1. Намисляте си на кого да предадете щафетата – човек, който има блог
2. Питате го да напише коя е първата дума която му хрумва за дадена държава в света и играта започва.
3. Молите го след това да продължи играта като предаде нататък по същите правила.

Аз питам Пешо за Мароко и Ган за Тайланд.

 

Цената на едно преспапие

Субект А (Хенри Парадийн) спешно се нуждае от пари и притежава безполезно преспа-пие, с което обаче според закона не може да търгува. Субект Б (Уендел Стигни) е американски милионер и страстен колекционер, готов да даде мило и драго за упоменатата грозотия. Но поради вродената нерешителност и на двамата е необходим субект В (енергичната леля Кели), който да тласне събитията в правилна посока. След обичайните усложнения и волната или неволна намеса на другите герои в драмата: дребосъкът Джейн, влюбилият се от пръв поелед в нея Бил Харди и знаещият отговорите на всички въпроси Алджи, възлите са развързани и два чифта сватбени камбани се готвят да зазвънят в избрания ден. (Две сватби и едно преспапие, автор: П.Г.Удхаус)

Попаднах случайно на тази книга и се сетих за госпожата си по изобразително изкуство в 6-ти клас. Тя разказа една много обикновена история, която обаче не само помня и до днес, но още усещам като “правилна”. Точо за това реших да я споделя с вас. Помня основното, което може да бъде разказано с две изречения, но реших да го поукрася. Надявам се ще ми простите фриволието, а ако знаете имената на действащите лица – моля споделете :)

Аз, сравнен с него бях прост чирак. И този толкова велик човек, ме покани в дома си, на по чаша отлежал бърбън и разходка из колекцията му от преспапиета…

Отвори кристалната гарафа, течността със златисто кехлибарен цвят бе налята в две чаши – широки, с тънък ръб и форма на лале – точно каквато трябваше да бъде. Бърбънът беше невероятен. Този човек знаеше какво да пие. Казахме си наздраве и отпихме. Ароматът на карамел, ванилия и въглен, лекият привкус на дърво от специално овъглените бъчви, всичко беше вълшебно. А това беше само началото. 

В другия край на офиса му бяха рафтовете с преспапиета. Забелязах ги още с влизането си в стаята, но не смеех да тръгна право към тях. Той обаче явно бе забелязал как поглеждам крадешком към тази цветна феерия. Усмихна се и леко кимна. Бе дошъл моментът да видя най-личното и съкровено в живота на тази велика личност. 

Рафтовете бяха дълги, високи, от масивно тъмно дърво. Самите те бяха произведение на изкуството – квадрати с различна големина, персонално правени за да поберат преспапиета. А те! Стъклени, кристални, с едри и дребни снежинки – сребристи, бели или червени. Бяха десетки! И едно от друго по-красиви. Изработени до най-прецизния детайл, а разклатех ли ги, сякаш снежинките вътре в тях ги караха да оживеят и да започнат свой собствен, утопичен живот. Имаше едно обаче, невероятно, не особено голямо преспапие с подложка от слонова кост. Беше като арабска приказка! На него сигурно бе събрана цялата история на Шехерезада плюс приказките й от хиляда и една нощи. Фигурите се преплитаха и образуваха нови и още по-интересни, а в самия глобус беше най-приказната черна роза, която бях виждал в живота си. Държах го като светиня – внимателно, но и лелеещо. Не исках да се разделям с него и домакинът ми сякаш забеляза това.

- Това е любимото ми преспапие – каза – цялата ми колекция се върти около тази малка, черна роза. Най-красивата и скъпа вещ, която притежавам. 

Внимателно поставих преспапието на мястото му и отново обръгнах поглед върху цялата колекция. Всяко едно беше красиво и заслужаваше дa бъде изложено и в най-изискания музей. 

- Избери си някое. Което и да е и ще ти го подаря. – каза той

Погледнах крадешком към черната роза, след това огледах всички други и си избрах едно коледно – голяма елха със златиста украса, много дребни снежинки и красива декорация по поставката – просто невероятно. Посочих го, но той не го смъкна от рафта. Вместо това взе черната роза и ми я подаде.

- Твоя е.

- Но аз… не мога да приема такъв подарък – казах аз

- Видях колко силно искаш това преспапие. Твое е!

- Но това е най-скъпата ти вещ! Тази, която те радва най-много.

- Ще ме радва още повече фактът, че съм направил някого щастлив. Вземи преспапието. Знам, че ще го пазиш, че и за теб ще означава много и че дори и да не е гвоздей на прекрасна колекция, а сложено на някоя камина, пак ще покаже блясъка си и ще възхищава хората. Вземи го.

Вече 20 години това преспапие е неразделно с мен. Опаковах го внимателно при смяната на всеки дом, който съм имал. Стои винаги на видимо място и ако случайно гостите ми пропуснат да ме питат откъде го имам сам започвам да разказвам историята на великия майстор и скъпия подарък. 

За редовните читатели

По принцип не обичам да пиша такива постове, но сега просто няма как. Възмутена съм, че отново ми изгърмя хранилката (rss-a). Не ме питайте как, не мога да ви обясня даже и да искам :) Основното е, че ако иксате да се абонирате за блога ми можете да го направите от тук:

 

Усмихната пaрейдолия

На почти всеки човек се е случвало да прояви симптоми на парейдолия. Не, това не е заразно, даже и фобия не е. Това е просто когато виждаме нещо, като нещо друго, заблудени от зрението и мозъка си, подпомогнати от голяма доза въображение.

Много художници са се възползвали от тази слабост на човешкия мозък. Да дадем за пример Салвадор Дали с апартаментът на Май Уест или вплетените изображения на Линкълн и Гала както и Paranoic Visage. 

Това, което ще направя аз сега е да ви дам малка фотоподборка на усмивки, които виждаме около себе си, с пожелание за приятен край на работната седмица:

Източници – гугъл и камерката на телефона ми.

Желая ви много пролетни усмивки!!

Най-популярните фрази от 21-те най-популярни филма

Загледах се в класацията на IMDB top 250 И реших да започна да гледам филмите от този лист, които все още не съм. Оказа се, че не са толкова много. И тъй като исках да споделя любими моменти от тях, реших, че ще е по-добре да е по-систематизирано и с по един цитат от всеки филм:

21. Fight Club/ Боен клуб 

When you wake up in a different place at a different time, can you wake up as a different person?

Когато се събуждат на различно място, в различно време, можеш ли да се събудиш като различен човек? 

20. The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring/ Властелинът на пръстените – задругата на пръстена

Even the smallest person can change the course of the future.

Дори и най-нищожният човек може да промени посоката на бъдещето. 

19. Once Upon a Time in the West/ Имало едно време на запад

There were three men in her life. One to take her… one to love her… and one to kill her.

Имало трима мъже в живота й. Един да я вземе… един да я обича.. и един да я убие.

18. Raiders of the Lost Ark/ Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот

The return of the great adventure

Завръщането на великото приключение.

17. City of God/ Градът на Бога

Fight and you’ll never survive….. Run and you’ll never escape.

Бий се и никога няма да оцелееш… Бягай и никога няма да избягаш.

16. Rear Window/ Прозорец към двора

It only takes one witness to spoil the perfect crime.

Нужен е само един свидетел, за да бъде развалено перфектното престъпление.

15. Goodfellas/ Добри момчета

Murderers come with smiles.

Убийците идват с усмивки на лицата. 

14. The Lord of the Rings: The Return of the King/ Завръщането на Краля

There can be no triumph without loss. No victory without suffering. No freedom without sacrifice.

Не може да има триумф без загуба. Не може да има победа без страдание. Не може да има свобода без жертви. 

13. Shichinin no samurai/ Седемте самураи

The Mighty Warriors Who Became the Seven National Heroes of a Small Town

Велики войни, които стават седемте национални героя.

12. Star Wars (1977)/ Междузвездни Войни

May the Force be with you

Нека силата бъде с теб!

11. Casablanca/ Kaзабланка 

They had a date with fate in Casablanca!

Имаха среща със съдбата в Казабланка!

10. Star Wars: Episode V – The Empire Strikes Back/ Междузвездни войни 5 – Империята отвръща на удара

The battle continues…

Битката продължава

9. 12 Angry Men

Life Is In Their Hands — Death Is On Their Minds!

8. One Flew Over the Cuckoo’s Nest/ Полет над кукувиче гнездо

If he’s crazy, what does that make you?

Ако той се води луд то тогава ти какъв си?

7. Schindler’s List/ Списъкът на Шиндлер

Whoever saves one life, saves the world entire.

Който спаси живот, спасява целия свят.

6. The Dark Knight/ Черният рицар

Why So Serious?

Защо толкова сериозно?

5. Pulp Fiction/ Криминале

I don’t smile for pictures.

Не се усмихвам за снимки.

4. The Good, the Bad and the Ugly/ Добрият, лошият и грозният

They formed an alliance of hate to steal a fortune in dead man’s gold.

Направиха съюз от омраза с цел да крадат златото на мъртвите.

3. The Godfather: Part II / Кръстникът 2

I don’t feel I have to wipe everybody out, Tom. Just my enemies. 

Не чувствам, че трябва да убивам всички, Том. Само враговете си.

2. The Godfather/ Кръсникът

An offer you can’t refuse.

Оферта, на която не може да откажеш. 

1. The Shawshank Redemption/ Изкуплението Шоушенк

Fear can hold you prisoner. Hope can set you free.

Страхът може да те държи затворник Надеждата може да те освободи.  

Ще се радвам да споделите и ваши любими цитати от тези филми.

Паси

Манол ме накара да напиша мнение по темата за Соломон Паси и “блогърите-простаци”, но имах доста динамичен ден, а като се прибрах май нямаше човек, който да не беше писал за това. 

Моето мнение е, че може и да има простаци и хора пишещи простотии (че и аз го правя понякога), но не всички блогъри трябва да бъдат слагани под общ знаменател. Особено когато сега блог обществото е едно от най-непокварените средство за информация – вярно, че е лично мнение, но поне не е манипулирано такова…

Имам какво да добавя, но държа да запазя блога си личен и скучен, а не злободневен, така че ако настоявате да си говорим по темата цъкнете на бутона “Контакти” най-отгоре. Ако пък не искате – лек ден и повече усмивки.