От сега ви осведомявам, че идеята на статията е просто да споделя една банална рецепта за лятно питие.
Въпреки това, очаквайте стандартната доза локум. Ако искате само рецептата – скролнете надолу.
Започвам отдалече. От около 5 години вече не живея в България. И през това време огроооомната ми българска гордост и гордост към България намаля. Все още съм патриоче, любещо страната си, но обикаляйки толкова много места по света просто ме научи как разликите, с които се самоопределяме като нация не са чак толкова големи, базирани на обичаи, ястия, народни облекла, дори народни приказки и суеверия.
Да започнем от храната*:
Манджите (индийски кърита)
Кюфтета (турски кОфте)
Мусака (мусАка – има я и в Египет и в Гърция и не знам още къде)
Печени чушлета с оцет, олио и чесън (испанско “тапа” pimientos de padron)
Сърми (лозови листи с ориз – Ливан)
*снимките са на ястието в скоби
И всеки път, абсолютно всеки, в който се убеждавах, че поредното “традиционно българско” ястие не е съвсем точно традиционно и българско (кьопулу, сладко от рози, салата Снежанка…) винаги ми оставаше гордия коментар: Да, ама ела в България да видиш що е таратор и що е айран!
Принципно съм голям фен на индонезийската кухня. Докато живеех в Холандия си готвех около 3-4 пъти в седмицата я нещо индонезийско, я нещо тайландско. След това живях в Испания за година и се изхранвах само с тапас и кроасанчета. Ето защо вниманието ми никога не е било пряко насочено към индийската кухня. До вчера…
… Принципно докато не се загубя в един град не мога да кажа, че съм живяла там истински. Та отворих application Trip Advisor, нацелих произволно ресторант, който да отговаря на бюджета ми и започнах да се лутам докато не намеря адреса (без никакви cheat-ове и използваници на GPS). Та попаднах на това ресторантче с невероятно силна зелена неонова светлина по средата на незнам-си-коя улица, седнах и … менюто е на арабски + латинизиран арабски 🙂 И тъй като още не владея този език си поръчах каквото ми се изпречи пред пръста за което сервитьора ме увери, че е вегетарианско. Дойде някакво къри, готово да изгори стомаха ми (изключително вкусно) и.. АЙРАН! Добре де, ласи му викат, но за мен си беше точно като айран…
– Типично индийско питие – увери ме сервитьора, завършвайки с – Маадм
Та тъй като ми хареса изключително много, реших да споделя с вас рецептата 🙂 🙂 🙂
Солено Ласи
– 1:1 вода и кисело мляко
– сол на вкус
– кимион на вкус
В интерес на истината има още сигурно половин дозина рецепти за сладки ласита в които слагат я манго я някакви ядки или пък само захар, но на мен си ми харесва соления оригинал.
Остана ми само таратора. Засега.