Ни камилата, ни камиларя

Цялото пътуване с джиповете из пустинята включваше и вечеря в пустинята и яздене на камила и belly dancing шоу. Та след 2 часа подскачане по дюните дойте време на вечерята. Камилата си чакаше отвън, но всички напираха за вечеря, та реших, че първият ми път на камила ще е след вечеря.

Мястото си беше заградено парче пустиня, имаше кът за наргиле, място където ти правят хена татуйровка, магазинче за сувенири и естесвено зоната за кючек по среда на кръга от масички, покрити с прашни килими… Храната беше доста приятна (ливанска 🙂 ) и реших да “отложа” камилата за след вечеря. Докато свършим с яденето, танцьорката беше вече там. Та реших да почакам с камилата за след танците. В края на последния танц, танцьорката се обърна към всички и каза: “Мерси, довиждане.” Мерси, довиждане? Довиждане, каза и някакъв глас през продънените тонколони след което всички станаха и се отправиха към колите. И отведоха камилите… И от голямото ми отлагане така и не успях да се кача на камила.

Та дотук с оплакването за пропуснатата камила. Да се надяваме ще има следващ път.