Ласи? А защо не айран? А защо светът е малък?

От сега ви осведомявам, че идеята на статията е просто да споделя една банална рецепта за лятно питие.

Въпреки това, очаквайте стандартната доза локум. Ако искате само рецептата – скролнете надолу.

Започвам отдалече. От около 5 години вече не живея в България. И през това време огроооомната ми българска гордост и гордост към България намаля. Все още съм патриоче, любещо страната си, но обикаляйки толкова много места по света просто ме научи как разликите, с които се самоопределяме като нация не са чак толкова големи, базирани на обичаи, ястия, народни облекла, дори народни приказки и суеверия.

Да започнем от храната*:

Манджите (индийски кърита)

Кюфтета (турски кОфте)

Мусака (мусАка – има я и в Египет и в Гърция и не знам още къде)

Печени чушлета с оцет, олио и чесън (испанско “тапа” pimientos de padron)

Сърми (лозови листи с ориз – Ливан)

*снимките са на ястието в скоби

И всеки път, абсолютно всеки, в който се убеждавах, че поредното “традиционно българско” ястие не е съвсем точно традиционно и българско (кьопулу, сладко от рози, салата Снежанка…) винаги ми оставаше гордия коментар: Да, ама ела в България да видиш що е таратор и що е айран!

Принципно съм голям фен на индонезийската кухня. Докато живеех в Холандия си готвех около 3-4 пъти в седмицата я нещо индонезийско, я нещо тайландско. След това живях в Испания за година и се изхранвах само с тапас и кроасанчета. Ето защо вниманието ми никога не е било пряко насочено към индийската кухня. До вчера…

… Принципно докато не се загубя в един град не мога да кажа, че съм живяла там истински. Та отворих application Trip Advisor, нацелих произволно ресторант, който да отговаря на бюджета ми и започнах да се лутам докато не намеря адреса (без никакви cheat-ове и използваници на GPS). Та попаднах на това ресторантче с невероятно силна зелена неонова светлина по средата на незнам-си-коя улица, седнах и … менюто е на арабски + латинизиран арабски🙂 И тъй като още не владея този език си поръчах каквото ми се изпречи пред пръста за което сервитьора ме увери, че е вегетарианско. Дойде някакво къри, готово да изгори стомаха ми (изключително вкусно) и.. АЙРАН! Добре де, ласи му викат, но за мен си беше точно като айран…

– Типично индийско питие – увери ме сервитьора, завършвайки с – Маадм

Та тъй като ми хареса изключително много, реших да споделя с вас рецептата🙂🙂🙂

Солено Ласи

– 1:1 вода и кисело мляко

– сол на вкус

– кимион на вкус

В интерес на истината има още сигурно половин дозина рецепти за сладки ласита в които слагат я манго я някакви ядки или пък само захар, но на мен си ми харесва соления оригинал.

Остана ми само таратора. Засега.

5 thoughts on “Ласи? А защо не айран? А защо светът е малък?

  1. Ако не се лъжа на гръцки “тарасо” или нещо подобно означава “разбърквам” и има подозрения, че от там идва названието на таратора. Но дори и да не е вярно, таратор има и навсякъде около нас. И по-далече дори. Ял съм нещо много подобно на таратора в Литва.🙂 Въобще, това с кухните е доста интересно. Но като имаш предвид колко неща са дошли от Америка, т.е. след 16 в. тук, какво ли са яли преди това нашите предци? Конско?

  2. А от тия кифтаци на снимката направо ми потекоха лигите! След малко ще почнат да капят на клавиатурата и ме е страх, че ще даде „на късо“. Не че нещо, ама много трудно пиша с мишка..

  3. Други интересни международни прилики в ястията, за които аз се сещам:
    – Баници, бюреци, баклави си идват от турски традиции, и имената им си го показват ясно
    – Сармите по един или друг начин са стигнали до Румъния и се водят национално ястие, “Сармале”. А произхождат отново от турските ни корени.
    – Лютеницата също е в почти същия си състав в Румъния (слагат и повечко патладжан само) и я наричат “закуска”, та може да претендираме, че са я откраднали от нас и не знаят как да ползват български думи😉 Но и тя може да е турска, нямам идея.
    – Всичко що е скара и салата не е българско, а балканско, всички съседски страни (особено бившо югославски) притежават леко разминаващи се разновидности, та кой от кого е заемал не е много ясно – мешана скара.

    Та моята гордост лека полека се развива от национална към регионална, защото дори със строги граници и “османско присъствие” не сме живели във вакуум. А и си е така със всички краища на света, което прави всичко толкова по-интересно.

  4. Въпросното ласи става много добро ако се добави и малко къри… както и сминдух… или шарена сол😉

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s