Нова любима салата – Табуле

За втори път се отклонявам на вълна готвене, но се надявам да ми е простено. Лято е, горещо е и храните около мен са толкова невероятно “умни” в съставките си, че може да ги ям целодневно, всекидневно. Ето една 10 минутна рецепта за салата от магданоз и мента.

Салата се води на някои места средиземноморска, на други просто ливанска.

Табуле

Съставки

С това количество съставки може да зарадвате около 4 човека (ако е гарнитура)

1. Два много добре узрели домата, изберете сочни и вкусни.

2. Две стръкчета пресен лук

3. Голяма, доста голяма китка магданоз и няколко стръка мента (ментата е по желание)

4. Прясно изцеден лимон. Наблягам на “прясно” салатата е лятна и свежа и не заслужава лимонен сок от бутилка…

5. Една шепа булгур или натрошени хлебни трохи (лично аз предпочитам с трохи)

6. Зехтин

Салатата отнема точно 10 минути за приготвяне. Сериозно!

Минута 1

Сложете булгура/хляба в купа и го покрийте с вряща вода

Минута 2-6

Измийте доматите, лука, магданоза и ментата. Накълцайте ги на дребно.

Минута 7

Изцедете лимона върху доматите, лука, магданоза и ментата

Минута 8-9

Сложете изцедения булгур при останалата смес, сложете сол и разбъркайте

Минута 10

Не забравяйте да добавите зехтин. Хубав, ароматен зехтин. Ако искате да сервирате салатата “красива” стандартно я слагат на листо от салата айсберг.

Може да я ядете или направо с вилицата или като арабите – “намазана” на арабско хлебче

Ласи? А защо не айран? А защо светът е малък?

От сега ви осведомявам, че идеята на статията е просто да споделя една банална рецепта за лятно питие.

Въпреки това, очаквайте стандартната доза локум. Ако искате само рецептата – скролнете надолу.

Започвам отдалече. От около 5 години вече не живея в България. И през това време огроооомната ми българска гордост и гордост към България намаля. Все още съм патриоче, любещо страната си, но обикаляйки толкова много места по света просто ме научи как разликите, с които се самоопределяме като нация не са чак толкова големи, базирани на обичаи, ястия, народни облекла, дори народни приказки и суеверия.

Да започнем от храната*:

Манджите (индийски кърита)

Кюфтета (турски кОфте)

Мусака (мусАка – има я и в Египет и в Гърция и не знам още къде)

Печени чушлета с оцет, олио и чесън (испанско “тапа” pimientos de padron)

Сърми (лозови листи с ориз – Ливан)

*снимките са на ястието в скоби

И всеки път, абсолютно всеки, в който се убеждавах, че поредното “традиционно българско” ястие не е съвсем точно традиционно и българско (кьопулу, сладко от рози, салата Снежанка…) винаги ми оставаше гордия коментар: Да, ама ела в България да видиш що е таратор и що е айран!

Принципно съм голям фен на индонезийската кухня. Докато живеех в Холандия си готвех около 3-4 пъти в седмицата я нещо индонезийско, я нещо тайландско. След това живях в Испания за година и се изхранвах само с тапас и кроасанчета. Ето защо вниманието ми никога не е било пряко насочено към индийската кухня. До вчера…

… Принципно докато не се загубя в един град не мога да кажа, че съм живяла там истински. Та отворих application Trip Advisor, нацелих произволно ресторант, който да отговаря на бюджета ми и започнах да се лутам докато не намеря адреса (без никакви cheat-ове и използваници на GPS). Та попаднах на това ресторантче с невероятно силна зелена неонова светлина по средата на незнам-си-коя улица, седнах и … менюто е на арабски + латинизиран арабски 🙂 И тъй като още не владея този език си поръчах каквото ми се изпречи пред пръста за което сервитьора ме увери, че е вегетарианско. Дойде някакво къри, готово да изгори стомаха ми (изключително вкусно) и.. АЙРАН! Добре де, ласи му викат, но за мен си беше точно като айран…

– Типично индийско питие – увери ме сервитьора, завършвайки с – Маадм

Та тъй като ми хареса изключително много, реших да споделя с вас рецептата 🙂 🙂 🙂

Солено Ласи

– 1:1 вода и кисело мляко

– сол на вкус

– кимион на вкус

В интерес на истината има още сигурно половин дозина рецепти за сладки ласита в които слагат я манго я някакви ядки или пък само захар, но на мен си ми харесва соления оригинал.

Остана ми само таратора. Засега.

Збраните в снимки

Вчера не беше толкова натоварено в метрото и успях да щракна няколко снимки на забраните там 🙂

Дали ще проработи ако и в България наслагаме толкова забрани + по един полицай до всяка табелка?

20120612-105851.jpg

20120612-110220.jpg

20120612-110228.jpg

20120612-110235.jpg

Глоби из Дубайското метро

Виждала съм много чисти градове, по улиците на които даже и хартийка не мога да намеря да се търкаля самотно. Всички, абсолютно всички метра обаче (от тези които съм посещавала) са друга гледка: разлят сок, размазана дъвка, опаковка от сандвич, вестник, оставен на седалката…

Първото нещо което се забелязва в метрото в Дубай обаче, са глобите. До всяко нещо, което може да докара глоба има табелка точно колко е глобата – въпрос на избор дали искаш да похарчиш парите за това или не 🙂

Второто нещо е начина по който са разделени вагоните – най-близкият до ескалатора е за хора със златна карта (първа класа), вторият е за жени/майки с деца, третият е предимно за инвалиди. След това са всички останали, като в повечето случаи, пътувайки с метрото в определени райони съм единствената представителка на женския пол (И съответно оглеждана от глава до пети какво ли прави това същество в тяхното пространство).

Усилието да се запазва ниската температура е също видимо по всяка спирка – имат допълнително поставени врати, които се отварят само когато влака наближи:

И естествено архитектурата! 80% от спирките са с еднаква архитектура, излязла като че ли от някой sci-fi филм:

Та относно глобите, сигурна съм, че ще пропусна някоя, но ще се пробвам да направя списъка възможно най-детайлен. И сериозно ви казвам, има проверки навсякъде и до всеки вход/изход има поне 3ма полицая, така че наистина си ги получавате:

200 Дирама (85 лева):

– Пътник без билет

– Използване на чужда лична транспортна карта

– Действайки в несъответствие на инструкциите на упълномощения транспортен персонал

– Невъзможност да предоставите транспортна карта, при изискване на такава

– Използване на невалидна транспортна карта

– Препродажба на транспортна карта

– Плюене, правене на боклук или причиняване на петна по спирките или вагоните

– Пушене по спирките или вагоните

– Носене на оръжия, запалими вещества или какъвто и да е друг потенциално опасен предмет по спирките или вагоните

– Притежание на алкохол и пренасянето му с градски транспорт

– Продажба или промоция на каквото и да било по спирките или вагоните

– Разсейване на шофьора или извършвайки каквото и да е действие, което може да го разсея ( метрата нямат шофьори)

 

100 Дирама (45 лева) :

– Причинява неудобство, дискомфорт или стрес на останалите пътници по какъвто и да е начин

– Влизайки във вагон или сядайки на седалка, запазени за друга категория хора, на която не отговаряте

– Поставяне на краката на седалката

– Ядене или пиене по спирките и вагоните (обаче имат киоски на всяка гара… )

Използване на ескалатори и асансьори по неподходящ начин (какво е “неподходящо” сигурно се решава на място от полицията, защото не е описано подробно)

– Катерене или скачане от какъвто и да е вид транспорт

– Използвайки транспорта по грешен начин, различен от този от инструкциите

– Влизане в забранени зони

– Отваряйки врата или опитвайки се да излезете от движещо се превозно средство

– Носене на животни (освен куета водачи, естествено)

– Носене или използване на предмети или съоражение, което може да смути или застраши други пътници

– Стояйки или седяйки на места на които е написано, че това не е позволено

– Паркиране за повече от 24 часа на места за паркиране, предназначени за клиенти на метрото

 

250 Дирама (106 лева):

– Паркиране за повече от 48 часа на места за паркиране, предназначени за клиенти на метрото

 

300 Дирама (128 лева):

– Спане/дремене в чакални, по спирки или което и да е друго място от градския транспорт

 

500 Дирама (213 лева):

– Използвайки подправена транспортна карта

– Повреждане на какъвто и да е вид устройства по спирките или вагоните

 

2000 Дирама (852 лева):

– Натискайки аварийна спирачка, отваряйки аварийна врата или използвайки каквото и да е, свързано със сигурност, без да има нужда от това

И като за финал – една добра карта от метрото на Дубай:

Началото на Дубай в три случки

В Дубай съм от около 2 седмици. Поне засега се очертава, че ме командироват тук за следващата година две. Може и да не е вярно и да си тръгна в края на месеца, може и да е много вярно и да изкарам цялото лято с всичките му 90% влажност на въздуха и 45 градуса температура в офис в средата на пустинята.

Ето защо започвам споделяйки малко – първите три неща, изпречили се на пътя ми, които заслужават да бъдат споделени:

1. Пустинните бури

Излизайки от летището, след доста дълго чакане, очаквах да видя небе над главата си. Небе имаше, но нямаше нищо синьо по него:

2. По-по-най

Съвсем случайно, в ресторанта под офиса попаднах на опит за поставяне на нов Гинес рекорд. Господина от снимката по-долу трябваше да бие рекорда за изяждане на 26см пица (италианска, маркагира с кашкавал отгоре) на някакъв японец. Рекорда беше 1мин. 8сек.. Ануп, индиеца от снимката, наслага парчетата едно върху друго, налапа ги наведнъж и след 4 хапки и 1мин. 4 сек. би световния рекорд!

3. Фонтаните

Да настръхна от главата до петите (включително петите) при 35 градуса температура… това може да се случи само под звуците на Whitney Houston – I will always love you и най-големия фонтан в света. Струята на водата се издигна до 150м, достигайки 1/5 от височината на Бурж Калифа:

Толкова много неща се случват и толкова много други не успяват да се случат поради мудна бюрокрация, че ще ми е трудно да ги обобщя в систематизирани постове, но определено имам много за споделяне така че: Stay Tuned!

 

Аз съм Боб

Първо, нека обясня какво е Боб и къде расте това животно. Боб може да е всеки. Единственото изикване е да имате шофьоркса книжка. Боб може да е мъж, жена, и всякакви други разновидности. Лесно е да станем Боб… само трябва да не шофираме след като сме пили.

Първият път който чух фразата беше докато работих в ресторант. Питах една група от 8 човека какво искат за пиене и те казаха: 7 ще пием бира, а осмият е Боб, така че трябва да го питаш. Първо си мислех, че се шегуват по някакъв странен холандски начин, но от една рекламна кампания разбрах, че промотират идеята за трезвен човек във всяка група излязла на запой или с други думи “Не карай пил”. Ето я и последната реклама:

Рекламата обяснява как ако някой иска да е 100% Боб не трябва да пие нито една бира. Звучи добре, нали? Интересното е, че рекламната кампания върши работа.

За България знам, че всеки пети българин смята, че може да кара пил. Прочетох също и, че наказанията не са особено големи.За рекламна кампания от България знам само за изпотрошените автомобили, наслагани на опасни места по пътищата из страната. Има ли други? А успешни ли са? А мислите ли, че идеята за Боб може да е популярна в България?

Интересни дребни нещица от Истанбул

Много неща могат да се кажат за Истанбул. Като се започне от Капалъ Чарши и се мине през Синята Джамия, Топкапи палат, Домбахча палат, култата Галата, ресторантите под моста Галата и.. ами много още. Мога да ви разкажа за града с около 500те снимки които направих, но.. няма 🙂 Нещата които ме впечатлиха обаче смятам да ги обсъдя.

Започвам с

Храна и напитки в Истанбул

Да започнем от ябълковия чай. И да завършим с него. Никога не съм пила по-нездравословна безалкохолна напитка която да ми харесва толкова много. Трябва да се пие както го пият местните – с по 4 бучки захар.

Дюнери има навсякъде, но точно този от снимката ме накара да мисля като бизнесмен и да обмислям възможности за нови маркети на това вълшебно нещо. Зеленчуците са завити заедно с месото и, ох, вълшебство си е.

Още по време на първия ни ден там попаднахме на едно заведение, предлагащо само гюзлеми. И за целия престой там намерих само още едно из цяяяялата туристическа част на града. Ако трябва да избера любима турска храна то това би било гюзлеми със запържено картофено пюре и червен пипер. Е няма такава вкусотия.

Посетих доста и различни ресторанти. Един ми хареса повече от другите – Къщата на Медуза (The House of Medussa), но нищо, ама нищо не може да се сравни с храната по улиците. Абсолютно съм убедена, че мога да оцелея само на храна от различни павильончета из Истанбул: царевица, кестени, чай, дюнери, пресни сокове от нар и портокал … са само част от нещата които ще се опитат да ви продадат по улиците.

Сега се вгледайте внимателно в снимката отдолу. Това шарено павильонче е точно до мостът Галата откъм страната на Египетския пазар за подправки. Около него има много рибни ресторантчета. Местните отиват, купуват си кисело зеле или туршия от павилиончето, сядат на ресторанта, поръчват си риба, отварят си буркана с туршия и си ядат. Правилно прочетохте, това шарено нещо продава туршия.

Да продължим с

Хората в Истанбул

Много са! Въпреки че бях там ноември това не направи тълпите по-малобройни. Има толкова много хора, че в дадени моменти започвах се се чувствам като хомофоб, блъскайки ги, за да си проправя път.

Туристите пък са абсолютно друга порода хора. Лично аз не съм човек който предпочита удобното пътуване в група, с автобус и слушалки. Така се получи обаче, че към цялото пътуване имах и едно безплатно посещение с група на двореца Топкапи. Не знам как е по принцип с групите, но тази екскурзоводка ни брои като.. ами както се вижда на снимката – минавайки под мостче. Определено и туристите са си туристическа атракция.

Местните пък доказват какво е да работиш по Балкански. 9 гледат отдолу, докато един седи горе и си говори по телефона. А камарите от плат са всъщност килими.

Властите в Истанбул са изключително щастливи хора. Придвижват се не само с моторизираните превозни средства от снимката по-долу, но и със спортни мотори BMW и последен модел Mini Cooper.

Търговците имат различни методи да заговарят хората. Мой любим беше: (след като съм минала през 5 различни магазина където са ме заговаряли)

Ела, ела при мен да си купиш нещо, което ще е абсолютно безполезно, но пък за сметка на това е на леееко завишена цена

🙂

И ще завърша дългия си фоторазказ с интересни неща около града.

Истанбул

Джамиите в Истанбул имат особен начин на пеене. На някои им се разбира какво казват, но повечето само си викат: ай,ай,ай. Интересното е, че ако две джамии са близо една до друга, хората които пеят се изчакват и си правят един вид battle – кой ще пее по-дълго и силно без да си поеме въздух.

Едно от любимите ми места в Истанбул са определено катакомбите. Били са в сцена на филм Джеймс Бонд! Изключително красиви са за снимане с целия си мрак, колони и вода, но любимата ми част бяха двете легенди за медуза, както и двете глави на Горгона Медуза.

Дойде време да привършвам с разказа. В краят на пътуването имах време за пазар. И обикалях дълго из всички възможни магазинчета, за да избера нещо, което ще е функционално за апартамента ми. Всичко изглежда вълшебно и прекрасно, но веднага щом си го представя във всекидневната си и думата “кич” се прокрадва леко. Не успях да купя нищо под формата на сувенир от Истанбул, но определено ще запазя спомена за този невероятен град!

Ох, как можах да забравя котетата. По много и навсякъде. Чарът на града, предполагам 🙂