Залез пред Бурж Кхалифа

От доста време се каня да снимам Бурж Калифа по време на залез и най-сетне се наканих. С няколко кила раница, статив и 2 обектива се запътих натам през 42-градусовата жега. Тъй като беше по време на Рамадан, трябваше да изчакам топовете, оповестяващи залеза (и Ифтар, моментът в който мюсулманите могат да започнат със “закуската” си), ако исках фонтана на снимката си. Доста се притеснявах да не стане прекалено тъмно, но както се вижда от снимката – хванах цветовете и рабоетщия фонтан.

Пустинята винаги създава красиви залези, този не беше изключение. Burj Khalifa Sunset

Advertisements

Седмица 1

Началото на 2014 в личен план беше белязано от мнооого фойерверки (около 500 000 и световен рекорд)

На Палмата

Както и в центъра (където бях аз)

Ако ви се гледа дългата версия на второто видето, заповядайте. Този фонтан го гледам (и слушам) всекидневно

А от глобална гледна точка новините които ме достигнаха бяха малко. Основно смъртта на чичо Фил от шоу което ми се чудят, че никога не съм гледала: Fresh Price of Bel-Air’s; Студът в Кабул (и на други места по света); бомбата в Русия, убила 14 души; И наводнението в Португалия.

 

Кратка равносметка от 2013

2013 беше нелоша година. Имах повече очаквания (харесва ми числото), но и това което получих си е супер.

Успехи:

  • Посетих/живях в 4 страни и 5 емиратства: България (за юбилея на татко), Оман, ОАЕ, Тайланд и Дубаи, Абу Даби, Рас ал Кайма, Ал Айн, Шаржа.
  • Видях бродуей шоу “Чикаго”, транвеститско шоу “Тифани” в Патая (едно от топ кабаре шоутата в света),  Цирк дю Солей “Дралион”, видях Илюзионистите (не ми хареса особено), 2 Санданс партита на Палмата (където видях доста добри музиканти като Стив Анджело, Рудиментал, Джамирокуай, Дъ Килърс, Мартин Солвейг и още и още), Дейвид Гета концерт, участвах в празнуването на победата на Дубай за Експо 2020 (в задръстване) и естествено гледах фойерверки от задния си двор – Бурж Калифа (най-високата сграда в света за в момента)
  • Сдобих се с невероятна камера,Nikon D600, 16-35mm VR, с която запечатах доста моменти.
  • Станах мениджър (не на неща и работа, а на хора) преди 25тата си годишнина. Интервюирах, и наех 4 човека, обучих общо 7 на работата и съм главна отговорна за цял отдел.
  • Не се издъних и веднъж в работата, което пък доведе до годишен бонус и увеличаване на заплатата.
  • Участвах в инициативата “Изгуби Кило – Получи грам злато” и изкарах 5 грама.
  • Подхотвих се (успешно) за половин маратон.
  • Имахме 4 годишнина заедно, работили сме на 4 работни места заедно, виждаме се 24/7 и още не сме си омръзнали.
  • Карах сандборд, ходих в пустинята 10+ пъти, гледах състезание с камили, лъкатуших се с моторна лодка и катамаран в арабския залив, бях на Октоберфест в Дубай
  • Ядох скариди, ревен и други интересни неща
  • Задържах се в 1 жилище за повече от година (не ми се беше случвало от 2007)
  • Успях да заделя пари за мечтата ми за 2016
  • Приеха ме магистратура без да съм кандидатствала.

Неуспехи:

  • Не успях да намеря време да посетя Индия, Кения и Шри Ланка както бях планирала.
  • Да съм мениджър на отдел ми носи стрес и станах по-напрегната отколокто ми се иска да съм с хората около мен.
  • Имах работни седмици от по 120 часа за да успея да си свърша работата (сега спаднаха до 70 така че си е половин успех)
  • Подготвих се за Маратона, но нямах време да отида.
  • 5 грама злато ама съм си същите кила (кантарите им бяха зле и пих литър вода преди да се изтегля)
  • Не намерих време да гледам формула 1
  • Катастрофирахме (Не е толкова неуспех, но си беше неприятно).
  • Нямам време да карам магистратура тази година.
  • Не намерих достъчно време за семейство и приятели (не толкова, колкото ми се искаше).

Неща които не са се променили:

  • Същите 55 кила
  • Същия инат
  • Все още вегетарианка
  • Все още влюбена
  • Все още винаги навреме
  • Все още плача като видя random несполучил член на обществото
  • Все още не мога да плувам
  • Все още с алергиите си

Лично пожелание за 2014:

  • Окотоберфест Мюнхен
  • Дисниленд
  • Рим
  • Proficiency Certificate English
  • Б2 или С1 холандски
  • Златния триъгълник Индия
  • Кения
  • Още едно Цирк Солай Шоу (вече е запланувано)
  • Нов обектив
  • Да намеря време за маратона (и за други неща)
  • Любов, здраве и щастие (на всички го желая)

Снимка на ден

В далечната 2009 успях да правя по една снимка на ден (които блогвах в друг блог). Връщайки се назад във времето осъзнах, че този ангажимент ме насърчаваше да живея живота си по-интересно (или поне да се стремя да разнообразявам). Ето защо смятам да го повторя, но този път през Инстаграм. Снимките ще са видими и на блога ми в странична лента, както и на instagram-a & tumblr-a които имам. Смятам по-забележителните, които заслужават да бъдат “разказани” да слагам и тук. Да видим дали ще успея да си каля волята да съм толкова постоянна 🙂 

И като за финал – снимка от общата тераса на блока ми. 

Изображение

Съвети за хранене

В Холандия ресторантите си имат принцип – добро и бързо обслужване, за да може да напълним ресторанта с 2-3 вълни. В Холандия (и не само, естествено) си имат и друг принцип. Ако в менюто пише Starter означава, че е предястие, което получаваш преди ястието,основното ястие го получаваш след преястието, а поръчаното първо питие идва преди всичко останало.

Да де, но в Дубай е малко по-различно. Всичко идва наведнъж или което е по-бързо възпроизведимо, а натуралния ти сок може да дойде и половин час след храната.

Ето защо започнах да обръщам специално внимание на сервитьорите, че искам да изчакат с основното, докато не изям предястието. Без резултат.

Урок за поръчване на храна в средностатистически ресторант в Дубай:

Та гениалното решение което измислих за проблема е да поръчвам едно по едно. Първо казвам, че искам само да пия и чак след като си получа пиенето поръчвам предястие. След като отнесат предястието поръчвам основно.

Те са достатъчно бързи, така че не отнема много повече време от обичайното. Да се върнем обаче на европейската (и не само) култура на ядене в ресторант: Служителите се стремят да те обслужат качествено, и след като си готов да те изпратят по живо по здраво възможно най-бързо, за да се запълни масата още един път. Е, в Дубай ще те обслужат изключително бързо, но после няма и да те погледнат и ще те оставят половин час да си седиш на празна маса, мъчейки се да им прилвлечеш вниманието и да поискаш сметката. Все още нямам решение на този проблем 🙂

Ни камилата, ни камиларя

Цялото пътуване с джиповете из пустинята включваше и вечеря в пустинята и яздене на камила и belly dancing шоу. Та след 2 часа подскачане по дюните дойте време на вечерята. Камилата си чакаше отвън, но всички напираха за вечеря, та реших, че първият ми път на камила ще е след вечеря.

Мястото си беше заградено парче пустиня, имаше кът за наргиле, място където ти правят хена татуйровка, магазинче за сувенири и естесвено зоната за кючек по среда на кръга от масички, покрити с прашни килими… Храната беше доста приятна (ливанска 🙂 ) и реших да “отложа” камилата за след вечеря. Докато свършим с яденето, танцьорката беше вече там. Та реших да почакам с камилата за след танците. В края на последния танц, танцьорката се обърна към всички и каза: “Мерси, довиждане.” Мерси, довиждане? Довиждане, каза и някакъв глас през продънените тонколони след което всички станаха и се отправиха към колите. И отведоха камилите… И от голямото ми отлагане така и не успях да се кача на камила.

Та дотук с оплакването за пропуснатата камила. Да се надяваме ще има следващ път.

Пустинно

Пустинята е нещо с което мисля, че никога няма да свикна. Като я гледаш от далече изглежда все едно се изпарява. Вятърът подмята пясъка и го прави да изглежда като пара, почти като фата моргана. Пътувайки към пустинята всичко стана по-битово. Звездният Дубай изчезна и дойде нещо, което беше по-близо до мен. Чувствах се, все едно навлизам в света на Малкия Принц. Липсваха само боата, шапката, лисицата, розите и самолета. Може би липсите бяха повече от приликите, но наистина донесе същата емоция.

Навлизайки в пустинята и виждайки бръчките й, причинени от вятъра осъзнах, че май тези бръчки са единственото реално нещо в тази страна. И ние, движейки се по ръба на дюните в нашия хладилник (кола с шофьор) в конвой с 50 други хладилника създавахме едни други бръчки в пустинята, такива, каквито тя или приемаше или променяше, за да може да заседнем и да се принудим да излезем от хладилника и да усетим истинската й сила – топлината.

Сложих няколко снимки, за да видите и вие част от пустинните ми впечатления.