Пустинно

Пустинята е нещо с което мисля, че никога няма да свикна. Като я гледаш от далече изглежда все едно се изпарява. Вятърът подмята пясъка и го прави да изглежда като пара, почти като фата моргана. Пътувайки към пустинята всичко стана по-битово. Звездният Дубай изчезна и дойде нещо, което беше по-близо до мен. Чувствах се, все едно навлизам в света на Малкия Принц. Липсваха само боата, шапката, лисицата, розите и самолета. Може би липсите бяха повече от приликите, но наистина донесе същата емоция.

Навлизайки в пустинята и виждайки бръчките й, причинени от вятъра осъзнах, че май тези бръчки са единственото реално нещо в тази страна. И ние, движейки се по ръба на дюните в нашия хладилник (кола с шофьор) в конвой с 50 други хладилника създавахме едни други бръчки в пустинята, такива, каквито тя или приемаше или променяше, за да може да заседнем и да се принудим да излезем от хладилника и да усетим истинската й сила – топлината.

Сложих няколко снимки, за да видите и вие част от пустинните ми впечатления.

 

 

3 thoughts on “Пустинно

  1. Харесвам снимките! На тази с гумата какво е предназначението на бодливата тел? Някой си е оградил нещо или какво?:)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s