- Повечето хора се занимават с благотворителност – веднъж годишно, смс на Българската Коледа или децата в Могилино.
- Повечето хора са полезни – седят пред телевизора, гледат мъката на децата и съ-преживявяат.
- Повечето хора са полезни – коментират на пейката пред блока как държавата ама нищичко не прави.
А колко са тези, които правят нещо реално, всеки ден?!?! Евала правя на БгМама, защото май само за тах знам да дейтват винаги и за всек, не само по празници. Но колко хора правят като, майките (и татковци) от бг мама… Колко често се сещаме за тези, които са по-зле от нас, колко често помагаме? Няколко човека ми казаха да не гледм филма за Могилино… гледах го, ревах като … даже не знам като какво да го опиша, не спах добре и се чудех как да реагирам на това, а как реагират децата, които живеят в това?
По принцип се занимавам с благотворителност, доброволец съм с организация, имам радиопредаване за трафика на хора и сексуално и репродуктивно здраве. Де факто в момента не правя нищо от това. Чувствам, че след като дойдох в Холандия част от мен бе ампутирана – не помагам на никого. Не знам колко от вас изпитват нужда да са полезни, но при мен тази нужда е болезнена. Веднага след като пристигнах тук отидох в подобна организация GGD. Само дето не можех да си позволя да съм доброволец (както бях доста време в България), защото се нуждаех от пари. Е не ме назначиха… станах сервитьорка, през другото време само уча, практикувам йога, сърфирам из нета… но не правя нищо за другите и не се чувствам полезна на обществото.
След като гледах филма исках да захвърля всичко и да се върна в България, да стана отново доброволец и да помагам. Спря ме майка ми. Имаше добри доводи, като почнем от това, че те плащат голяма част от обучението ми, минем през неквалифицираната ми персона и стигнем до това, че като завърша и имам работа ще съм много по-полезна на обществото. И тук идва въпроса ми: Ще ми пука ли също толкова много за хората, когато стана богата, заета и по цял ден работя с недоволни клиенти. Ще искам ли да помагам на хората, колкото и сега. Иска ми се да е така… иска ми се да не се променям и винаги да помня каква съм била, да продължавам да съм същата.
- Повечето хора не си ти… направи едно добро утре и го сподели с нас!
Утре ще споделя моите добри дела за през тази седмица.
Кажи ми, да ти кажа 