Салвадор Дали (Salvador Dali)

Преди около седмица посетих музея на Салвадор Дали (1904-1989) и останах изключително впечатлена. Посещаването на музея е като изживяване – лежах по пода, гледах през дупки, дърпах си очите като китайче, катерих се, удивлявах се и най-важното – забавлявах се. Това е била и неговата цел, когато е започнал правенето на музея си. Точно така, музеят е правен от самият Салвадор Дали.

Но нека започнем с малък разказ за него – художникът, със самочувствие, способно да се равнява на това на Пикасо :)

Когато е бил на 6, Салвадор е искал да стане готвачКА, на 7 е искал да бъде Наполеон, а след това… е искал да бъде само и единствено Салвадор Дали. Тази задача обаче е била много трудна за детето. Преди да се роди Салвадор, семейството е имало син, който се казвал… Салвадор. И е починал на 20 месечна възраст. Бащата вярвал, че той е причината за това, тъй като страдал от полово предавана болест, и при раждането на друг син, 9 месеца след смъртта на първият Салвадор, решават да го кръстят Салвадор (този, който ние познаваме). Първият проблем, който Салвадор е имал с това е, че винаги се е чувствал в сянката на мъртвият си брат и никога не е мислел, че е достатъчно добър. Вторият проблем: баща му е започнал да го запознава чрез книги и снимки с полово предаваните болести, когато Салвадор е бил на 4. Може би именно за това и Салвадор остава асексуален – девствен до 25 годишна възраст, когато среща любовта на живота си – 35 годишната Гала. И за близо 53 години брак, се твърди, че са правили секс само 3-4 пъти. Сребърна сватба само с платоническа любов…

Запознанството му с Гала става на едно събиране. По това време тя е омъжена за Пол Елюар (един от основателите на сюрреализма) и има дъщеря. В мига в който Салвадор я вижда, знае, че тя е жената за него, музата от сънищата му.

Този портрет на Пол (от 1929) е започнат преди Салвадор и Гала да са заедно и е завършен, когато тя вече не е жена на Пол (тя не вижда Пол и дъщеря си никога повече).

Сега малко за картините му:

Минал е през много жанрове, докато намери себе си в сюрреализма. Фон на повечето му картини е пейзаж от Кадакез – градче в което е живял и творил:

(Кадакез, Март 2009)

Много обича да рисува яйца, подпорни елементи, Гала, неща с повече от едно значение :)

И сега малко от музея:

Persistence of Memory (една от най-известните му картини) беше за пръв път в този музей и ще бъде там само още няколко дни, след което се връща в САЩ (Музей на модерното искуство, Ню Йорк).

A споменах ли, как престоя в музея е едно изживяване? Екскурзоводките дори ни показаха това и ни  питаха кое ни харесва повече:

По принцип Салвадор Дали обича да говори за картините си, да ги обяснява и анализира, но за тази (отдолу) отказва да каже каквото и да. Картината се намира на централно място в залата (Treasury room).

Basket of Bread – Rather Death than Shame (1945)

Плюс още мнооого интересни произведения, за които обаче няма да ви говоря, за да не ви разваля удоволствието от музея. А иначе, както във всеки музей, се предлагат и красиви каталози и книги за живота му, като аз съм си най-доволна от тази, която си избрах, въпреки че беше от най-евтините:

А защо на картината портрет на Пикасо пише Picasso XXI след като никой от двамата не е доживял до 21 век? .. защото всеки век може да има само по един велик творец, а творецът на 20-ти век е Салвадор Дали.