Международният ден на Театъра

Нямам думи да опиша сладките си спомени от онези далечни две години в драмсъстав ‘МаГим’. Още помня реплики, преходи, смени… Но няма да ви занимавам с лични спомени, а ще напиша едни фрази, едни думи, които вероятно само 30-тина човека ще разберат, но и това ми стига 🙂 

******

• Баба бави бебе Бобо.
• Бяла бална балерина блестящо блести на балетния бал.
• Вълшебното влакно влачи, вълшебнико, в леса зелен.
• Златен клас класи на нива.
• Конни кавалеристи кривокрако крачат към конете.
• Лила люлеела Лалка в лилава люлка.
• Лило луничката ял лук на луната.
• Луд сурсувул чул шум от куршум в кукуруз.
• Лъжко лъже, Мажко маже.
• Рунтав рижав рис ръфа тромав ръмжащ таралеж.
• Страшна кървава рана червенее върху рицарската ризница.
• Тлъсти слонове плуват на Нил.

 

И за финал: 

Желаем цвят от свежите цветя,

за да живее вечно красотата.

И нека вехне розата, но тя

оставя свой наследник на земята.

А ти, пленен от свойта красота,

отдавайки й всеки жизнен сок,

богатството превръщаш в нищета,

свой собствен враг, безмилостно жесток?

Ти, с който тоя свят е украсен,

в нетрайното на пролетта съперник,

погребал в пъпка бъдещия ден,

еднакво си прахосник и скъперник.

От жажда за живот на смърт предаваш

това, което само предвещаваш.

• драма
• любов
• празник
• театър