Збраните в снимки

Вчера не беше толкова натоварено в метрото и успях да щракна няколко снимки на забраните там 🙂

Дали ще проработи ако и в България наслагаме толкова забрани + по един полицай до всяка табелка?

20120612-105851.jpg

20120612-110220.jpg

20120612-110228.jpg

20120612-110235.jpg

Advertisements

Нека поправим света

Днес попаднах на много интересен проект. Нарича се Platform 21 Repair Project. Хора поправят света с лего, чадъри и какво ли още не. Линкът е със снимки от Амстердам и показва как се запълват дупките – цветно, забавно и направено от нас, гражданите, “обикновените” хора.

fix

Чудя се как ли да се включа в инициативата за поправка на света.

Обичта ми към дъжда

__Jump___by_NordVent
Публикацията е лична, повлияна от времето. Няма никаква културна и научна стойност, но коментари, които твърдят, че е безсмислена ще бъдат премахвани!

Всичко започва още от сутринта. Времето е в добро настроение и иска да се пошегува. Грее примамливо слънчице, гонят се пухкави облачета.. точно като от детска приказка. Обличам якри цветни дрехи, слагам медальона с форма на водно конче за който знам, че ще ме питат цял ден, оправям се набързо и излизам. И всяка стъпка към университета ме кара да се чувствам по-специална – слънцето ме гали. 

Моста се вдига, яхтите минават, слънцето пече и дъвката спира да има свеж вкус. И всичко, всичко по рутина. Влизам в унито, пиша домашни, имам срещи, предавам проекти, ям, ядосвам се на принтерите, пиша мейли и… не гледам през прозореца. Седя си в пашкула, гледам си работата и толкова. 

И идва момента в който трябва да напуснеш университета, предпазния пашкул, уредеността. Врвиш и… поглеждаш навън. Небето не е онова синьото и пухестото, каквото е било преди. Всичко е тъмно, мрачно, враждебно. Някои се загърват плътно във връхната си дреха. Други гледат предпазливо през стъклената врата и обмислят варианта да постоят в унито за още едно кафе. А аз? Смело напред… първа крачка в тъмното време. Първа крачка в нов свят. Разкопчавам якето, скачам в близката локва и вече знам, че това, че съм мокра си е лично мой избор и не ми е виновно времето. 

Всичко около мен е на бърз кадър – всеки тича, върти педали по-бързо, говори бързо по телефона, за да не го намокри, а аз напротив. Бавно поемам всяка капка дъжд. Трябваше ми поливане. Не става само с ласки от Слънцето. Трябваше ми тази студена нежност, която да отмие праха от улиците, да накара спирачките на велосипедите да скърцат, да прави тревата по-зелена и каналите по-пълни. Трябваше ми и това чувсто за принадлежност, когато виждам други бавновървящи хора, наслаждаващи се на дъжда, усмихващи ми се като лоялни съюзници в една вечна борба. Войната на мокрите срещу сухите. Войната на свежите срещу неентусиазираните. На усмихнатите очи срещу сбръчканите вежди. Тази война, която ме кара да искам още и още дъжд и проблеми, защото знам, че след това ще се прибера вкъщи, ще отворя прозореца, за да чувам дъжда и да не забравям, че го има, ще изпия чашата топло мляко знаейки, че съм заслужила тази топлина. 

Дъжда трябва да бъде обичан. Заради песните, които пее, заради алергиите, лошите мисли, прашните улици, които отмива,  и най-вече заради свежестта и обещанието за един по-добър ден. А ако си мислите, че всичко това беше метафора.. лъжете се.. беше просто моят път до вкъщи. 

Сомалия

Покрай изпитите и домашните не бях писала в блога си, но и мен ме включиха в играта за асоциации с държави и просто няма как да не се включа

Ta Владо ме пита за Сомалия. 

Не знам коя беше точно първата ми асоциация, но май беше Робин Худ, понеже някъде някога съм чела, че пиратите там се имат за добри…

Следващите асоциации бяха глад и липса на туризъм, но те са без значение за играта. А правилата са следните:

1. Намисляте си на кого да предадете щафетата – човек, който има блог
2. Питате го да напише коя е първата дума която му хрумва за дадена държава в света и играта започва.
3. Молите го след това да продължи играта като предаде нататък по същите правила.
Аз питам Пешо за Мароко и Ган за Тайланд.

 

Marketing department fail

Гледам си клипче от маркетинг департамента на университета (Холандия) и случайно се загледах в related videos. Азис ви дебне зад всеки ъгъл 🙂

related-video

Search terms

Колкото и лошо настроение да имам search terms от блога ми винаги може да ме разсмеят. Хората ме намират с най-невероятни неща. Ще публикувам само от последните 3 дни, тъй като иначе постът ще стане километричен 🙂

какво е първа пролет (2) : Аз не знам как да го разбирам освен първият ден от астрономическата пролет… ама явно някои хора и за ова се колебаят.

ако имах златна рибка (2) : Ама няма да я намериш в гугъл… иди сред природата.

мусофобия (3) : Добре бе, кой го гони ча такъв страх от мишки, че знае точното наименование на фобията…

maski na mecho puh fax (1) : Факса на Мечо Пух го нямам. И телефонния му номер даже го нямам, но ако искате – една останала лепенка за тетрадка с картинка на Мечо Пух ми се намира 🙂

ако ти се пуши кажи (1) : И да ми казвате и да не ми казвата пак съм си непушач 🙂

как да накараме момич (1): Помолете учтиво. Ако пак каже “не” питайте по-настойчиво, а ако много държите да я накарате просто показвайте обратното с държанието си 🙂

първа пролет през 2009 (1): беше слънчева. За разлика от втора и трета, които бяха преобладаващи.

кога е първа пролет (7) На 12 март 2009 в 13:44

как да кажа на детето (1): Зависи какво… ако искате да им кажете, че няма Дядо Коледа – никога няма правилен момент, дори и в края на Март не е подходящо, но ако искате да им кажете, че сте им купили примерно wii и в 3 през нощта да им го изкрещите в ухото пак ще се зарадват.

Как да сложим ъгли в б (1): Ами пишете го по-печатно и то ъглите от само себе си ще станат 🙂

kakvo jivotno sam bila (1): Абе латинско някакво ще да е, че като гледам – нов живот и пак не владее кирилицата това животно.

туризъм първа пролет (1): За  първа пролет препоръчвам селски туризъм. Ако много държите може и градки в парка.

успех късмет пари при (1): Нека да позная финала – ‘пари при пари отиват’ 🙂

пожелания за мотори (1): Тук малко ме затруднихте, но… Да си жив и здрав, малко да харчиш, бързо да вървиш. Мисля, че е универсално 🙂

пиян съм (1): И какво трябва да ти помогне блога ми?

Джулия-7 (1): Ако е пияният човек от горният ред и 7 означава, че вижда седморно: марш от тука и отивай да спиш!

как да спечелим от тот (64): ох.. какво да ви правя.. ето как

мечо пух-мисли (1): От мен една: Понякога седя и си мисля, а понякога само си седя. И още една: Единственото по-хубаво от гърненце с мед са две гърненца с мед. И още една: Ако ти ще живееш 100 години аз искам да живея 100 години без един ден, защото не мога да живея и ден без теб. И се спирам, че иначе ще стане дълъг постът 🙂

филм за кама сутра (1): Филми ПО Кама Сутра – бол, но ЗА Кама Сутра.. не знам някой сетил ли се е да направи.

хаус-фолк (1): отпимисити…

хълцам (1): Пий вода.

Никога няма подходящ (1): Никога е доста време…

аз съм на 9 години как (1): Не знам как.

коя съм аз бе (1): Ами не те знам коя си, ама аз съм тази.

вреди ли пушенето на н (1): Точно на Н мисля че не вреди, но на много други работи вреди.

ще намеря сили да кажа (1): Браво, намери! Не е хубаво да се крие.

столица на белгия (1): За една знам – Брюксел. Ако си намерил и други верни отговори – пиши ми.

lloret de mar работа (4): За едноседмичния си престой в Йорет де Мар се запознах с около 15 българи, работещи там. Ако отидете там идете при едно от трите момчета в Бургер Кинг и ги питайте как да си намерите работа. Има и една пиянистка в 5 звезден ресторант и една касиерка на техно клуб… намират се българи – не е като да няма.

кажи ми нещо мило (2): Имаш много хубави очи.

благодаря е малко да ти кажа (1): А ‘много благодаря’ става ли?

ще вали ли на 26 март 2009 (1): 50 на 50…

тримата мускетари еро (1): Атос, Портос и.. Гледай Slumdog Millionaire да разбереш за третия

ако , кажи, за да (1): оп, ама, или, ха сега де.

Салвадор Дали (Salvador Dali)

Преди около седмица посетих музея на Салвадор Дали (1904-1989) и останах изключително впечатлена. Посещаването на музея е като изживяване – лежах по пода, гледах през дупки, дърпах си очите като китайче, катерих се, удивлявах се и най-важното – забавлявах се. Това е била и неговата цел, когато е започнал правенето на музея си. Точно така, музеят е правен от самият Салвадор Дали.

Но нека започнем с малък разказ за него – художникът, със самочувствие, способно да се равнява на това на Пикасо 🙂

Когато е бил на 6, Салвадор е искал да стане готвачКА, на 7 е искал да бъде Наполеон, а след това… е искал да бъде само и единствено Салвадор Дали. Тази задача обаче е била много трудна за детето. Преди да се роди Салвадор, семейството е имало син, който се казвал… Салвадор. И е починал на 20 месечна възраст. Бащата вярвал, че той е причината за това, тъй като страдал от полово предавана болест, и при раждането на друг син, 9 месеца след смъртта на първият Салвадор, решават да го кръстят Салвадор (този, който ние познаваме). Първият проблем, който Салвадор е имал с това е, че винаги се е чувствал в сянката на мъртвият си брат и никога не е мислел, че е достатъчно добър. Вторият проблем: баща му е започнал да го запознава чрез книги и снимки с полово предаваните болести, когато Салвадор е бил на 4. Може би именно за това и Салвадор остава асексуален – девствен до 25 годишна възраст, когато среща любовта на живота си – 35 годишната Гала. И за близо 53 години брак, се твърди, че са правили секс само 3-4 пъти. Сребърна сватба само с платоническа любов…

Запознанството му с Гала става на едно събиране. По това време тя е омъжена за Пол Елюар (един от основателите на сюрреализма) и има дъщеря. В мига в който Салвадор я вижда, знае, че тя е жената за него, музата от сънищата му.

Този портрет на Пол (от 1929) е започнат преди Салвадор и Гала да са заедно и е завършен, когато тя вече не е жена на Пол (тя не вижда Пол и дъщеря си никога повече).


Сега малко за картините му:

Минал е през много жанрове, докато намери себе си в сюрреализма. Фон на повечето му картини е пейзаж от Кадакез – градче в което е живял и творил:

dscf1152

(Кадакез, Март 2009)

Много обича да рисува яйца, подпорни елементи, Гала, неща с повече от едно значение 🙂

И сега малко от музея:

Persistence of Memory (една от най-известните му картини) беше за пръв път в този музей и ще бъде там само още няколко дни, след което се връща в САЩ (Музей на модерното искуство, Ню Йорк).

A споменах ли, как престоя в музея е едно изживяване? Екскурзоводките дори ни показаха това и ни  питаха кое ни харесва повече:

По принцип Салвадор Дали обича да говори за картините си, да ги обяснява и анализира, но за тази (отдолу) отказва да каже каквото и да. Картината се намира на централно място в залата (Treasury room).

Basket of Bread – Rather Death than Shame (1945)

Плюс още мнооого интересни произведения, за които обаче няма да ви говоря, за да не ви разваля удоволствието от музея. А иначе, както във всеки музей, се предлагат и красиви каталози и книги за живота му, като аз съм си най-доволна от тази, която си избрах, въпреки че беше от най-евтините:

dali-book

А защо на картината портрет на Пикасо пише Picasso XXI след като никой от двамата не е доживял до 21 век? .. защото всеки век може да има само по един велик творец, а творецът на 20-ти век е Салвадор Дали.