Залез пред Бурж Кхалифа

От доста време се каня да снимам Бурж Калифа по време на залез и най-сетне се наканих. С няколко кила раница, статив и 2 обектива се запътих натам през 42-градусовата жега. Тъй като беше по време на Рамадан, трябваше да изчакам топовете, оповестяващи залеза (и Ифтар, моментът в който мюсулманите могат да започнат със “закуската” си), ако исках фонтана на снимката си. Доста се притеснявах да не стане прекалено тъмно, но както се вижда от снимката – хванах цветовете и рабоетщия фонтан.

Пустинята винаги създава красиви залези, този не беше изключение. Burj Khalifa Sunset

Blog Action Day – Climate Change

Вероятно съм една от последните днес, която пише по темата. Но цял ден мислих какво и как да представя – да преведа хубава англоезична статия по темата, да намеря мотивиращи слогани, които ни карат да сме по-добри? Да, но всичко това може да видите тук тук тук и дори тук .

Няма да се старая да съм различна и уникална, защото се борим за едно и също (или поне коментираме едно и също). Ето защо, ще ви покаже какво има около мен, а вие погледнете какво има около вас и така заедно ще направим глобалната картинка на това, какво може да загубим.

Аз мисля, че си заслужава да се боря за това, а ти?

Мотото ми в живота е, че трябва да започнем от малките неща, за да може да имаме сили и амбиция да променим големите. И като заговорихме за малки неща, вижте как тази малка госпожица говори на хора от обединените нации:

И послено, но не и по важност: пробвайте да намерите време за този филм (Home). Ако ви трябват субтитри, мисля, че може да го намерите и във vbox.

Дано успеем всички дружно да се позамислим как може да променим живота си, за да помогнем на планетата си.

Неизбежности

Днес се чувствам като призрак. Всеки и всичко минава през мен без да ме забелязва. Сериозно започвам да си мисля, че не съществувам. Никога не съм се чувствала толкова сама. Щом опрях да пиша сдухарски глупости в блога си по време на сесия..

Все си мисля, че изразът “Каквото си надробиш, такова ще сърбаш” е правилен. Е какви ли съм ги дробила, за да дойде днес?? Не знам. Но ще мине. Всичко, винаги минава.

А докато мине ще стискам палци на майка си и брат си за успешно пристигане в Испания, ще стискам палци да мина изпитите си в четвъртък и петък, за да успея да отида при тях и да изкарам едно незабравимо лято. И ще стискам палци за.. който пожелае. Пращам ви много усмивки и късмет. И обещавам да не сдухвам повече. Честна туристическа!

Сомалия

Покрай изпитите и домашните не бях писала в блога си, но и мен ме включиха в играта за асоциации с държави и просто няма как да не се включа

Ta Владо ме пита за Сомалия. 

Не знам коя беше точно първата ми асоциация, но май беше Робин Худ, понеже някъде някога съм чела, че пиратите там се имат за добри…

Следващите асоциации бяха глад и липса на туризъм, но те са без значение за играта. А правилата са следните:

1. Намисляте си на кого да предадете щафетата – човек, който има блог
2. Питате го да напише коя е първата дума която му хрумва за дадена държава в света и играта започва.
3. Молите го след това да продължи играта като предаде нататък по същите правила.
Аз питам Пешо за Мароко и Ган за Тайланд.

 

Испания – след

Програмата в предния пост беше това което очаквах, но това, което получих, беше много повече – изживяване, страхотно време, приятни купони и добре свършена работа.

Йорет де Мар (Lloret de Mar) като цяло е лятна парти дестинация. Дискореките са за по 2000+ човека, хотелите са един до друг, магазините са интересни и плажовете са 5. По принцип населението на града е около 30 000, но лятото достига до 200 000. Определено има какво да се види (говоря за културно наследство и природа), но за жалост хората, които отиват там през лятото не обръщат почти никакво внимание на това.

dscf1009

Йорет ни беше само базата. Всички дейности, които сме правили там бяха от незадължителната програма:

Караоке (няколко пъти преди дискотеки):

n889995216_6157595_8347164

Нощен пикник на плажа (от това има снимки във фейсбук)

Разходка из градини:

И естествено малко плаж, малко работа (интервютата, които имах да правя) и малко сън 🙂

Смятам да сложа всеки посетен град в различен пост. Очаквайте продължение 🙂

London, Baby!

Тази фраза стана най-често използвания израз по време на престоя ми в Лондон 🙂

Преди Лондон обаче трябваше да стигнем до Айндхофен. Няколко часа с влак и си направихме разходка из града. Типичен Холандски град. Може би малко по-оживен от обикновено. Та пътуването от единия до другия край на Холандия беше 3 часа с влак 🙂

И сега, тръгвайки да разглеждам снимките видях, че единствената ми снимка от там е на един писоар. Такива писоари има по улиците из цяла Холандия. Блазе им на мъжете.

След самолета хванахме автобус до Лондон. Да ви предупредя, че най-евтиния, който намерихме беше 14 паунда за двупосочен. И след това метрото, за да стигнем до хостела.. За разлика от Брюксел беше много чист. Но пък и за сметка на това бяхме 10 човека в стая… Но пък беше 21 паунда за 2 нощи..

А сега е време да спомена и хората, с които пътувах: французин, двама литвийци, испанец, финландец и общо с мен 4 българки. Бяхме добра група, забавлявахме се заедно, оставяхме си време и да разгледаме нещата, които ни интересуват индивидуално (ходихме по групички) и като цяло се забавлявахме много.

Общо взето понеделник си беше вечер за почивка. Не излизахме никъде, а си пихме спокойно в хостела и обсъждахме плановете за следващия ден, който се очакваше да е натоварен.

Ден 2: Ако искате да хванете автобуса, който развежда из по-важните забележителности из Лондон ще трябва да платите 22 паунда за билет, важащ 48 часа. Както се досеждате, ние, 9-те студента решихме да потърсим друг начин. И намерихме. Имаше доброволци, лондончанки, които правеха безплатни турове из града. Три часа и половина вървене – най-важните неща. Ще кача по-късно снимки във фейсбук и ще сложа линковете тук. Разходката си заслужаваше.

Стигайки до Бъкингам палас екскурзоводката ни каза, че сме големи късметлии, тъй като днес става смяната на чесовоите. После погледна към знамето и каза: ама вие сте наистина големи късметлии… кралицата е в двореца. И след 5 минути две каляски излязоха от двореца с мнооого много охрана. В една от каляските имаше мъж и жена, а в другата възрастна жена със светло синя шапка. Секунди след това завеската беше дръпната, така че дали съм или не съм видяла кралицата е все още под въпрос. Но ми се иска да вярвам, че е минала на метър от мен 🙂 По-късно минахме покрай двореца на принц Чарлз и отново видяхме каляските, но този път в първата имаше две 30-40 годишни жени, а във втората жена и трима мъже.

img_39231

Други неща които посетих на 17-ти са Хайд Парк (снимах бъдещата си къща.. планът е да живея там до макс 10 години 🙂 )  още два замъка, Трафалгъл скуеър ->

img_37481 

Биг Бен ->

img_3783

Уестминстърското абатство (опашката за там беше 2 часа) Интересен факт за Англия е, че музеите са безплатни, а за църквите се плаща..  ->

img_3779

 

Kак снимат реклама ->

img_3804

London Eye 

Струва 15,5 паунда, но гледката си заслужава. Най-популярната атракция в Англия с приблизително 3,5 милиона посетители годишно. ->

 

img_3834

img_3844

img_3857img_3865

 

 

 

 

 

…и няколко скулптури на Салвадор Дали …

img_3887

 

и още и още…

img_3874

img_38961

Крачкомерът ми показа 13 извървяни километра, а тези с автобус и метро изобщо не искам да знам колко са. А броят на снимките – 300 🙂

Вечерта беше отново в хостела, като този път бяхме не само нашата компания, а и други интересни личности.

Ден 3 – 18-ти февруари

Това е Банкси (Banksy) Предполагам любителите на графити (а и не само те) знаят кой е. Има десетки произведения в Лондон, а ние (благодаря ти гугъл мапс) успяхме да намерим един тунел с 5-6 от неговите неща.

Иначе минахме през Tower Bridge, London Tower, London Bridge, St. Pauls Cathedral ->

 

img_3954 

…Лондонското сити – London City (5000 човека население и 300 000 работещи там през деня), Бритиш музея – British Museum (бягахме през него, за да се поберем в двата часа, които имахме на разположение, но имам снимка с розетския камък), National Gallery (Не даваха да се снима)

Ако пък не ви се дават пари за London Eye можете да отидете и на The Monument.

img_3936

Висок 61 метра, а ако искачите 311-те стъпала ще имате подобна гледка – целият град. А и като слезете ще ви наградят с грамота, че сте били там. Висок е точно 61 метра, защото на точно такова растояние от него е избухнал големият Лондонски пожар през 1666.

Пикадили – Piccadilly circus беше една от последните ни спирки за вечерта

img_41761

 след което седнахме на заслужена почивка на по чаша бира в пъб Червеният лъв – Red Lion(за край на вечерта и престоя ни в Лондон).

От ден 3 имам към 16 километра, а общия брой на снимките стана 606. А споменах ли, че през цялото време аз и съквартирантката ми бяхме на токчета? 🙂

Има прекалено много за описване, но като цяло това беше по-важното. Посетихме още много много места, имаме много снимки, а времето беше уникално.

И сега съм вече в края на пролетната ваканция и чакам с нетърпение пътуването си до Испания след 2 седмици (този път задължителна програма от университета).

Насъгласие

Две от мъдростите на майка ми, с които не съм съгласна:

1. Имената на глупците висят по стените.
2. Луд на шарено се радва.

Или може би просто съм и двете 🙂

Белгия – след!

Прибрах си се в Холандията. В двата дни в които бях в Брюксел събрах 2 седмици спомени. Винаги става така. Отидохме 60 човека, трябваше да проведем общо 100 интервюта (не анкети) с посетители на града, правихме city walk от 4 часа, докато ни валя мъгла, някои бяха снимани в реклама на местна бира, други пиха толкова много местна бира, че бяха трудни за рисуване даже…

Имах само два дни и една нощ в Брюксел. Хостела беше мизерничък, но за 20 евро точно в центъра на града не съм и мечтала за нещо различно.

Оказа се, че дори столицата на Белгия е по-евтина в някои отношения (ресторанти, транспорт, гориво…) в сравнение с мястото, където живея в Холандия. Времето пък.. беше си типично дъждовно, малко ветровито и много мъгливо.

Ще се пробвам да карам подред. Първият ден правихме интервюта на туристи, снимах малко и ходихме на бар.

img_0427

Бара го намерихме случайно. Понеже обичам да вървя като муха без глава по улиците и да разпитвам местните попаднах на няколко французи, студенти в Брюксел. И те ми казаха:

– Да дойдеш до Брюксел и да не отидеш в Делириум…. това е като с Рим и Папата!!!

Речено – сторено. Тръгнахме да търсим Делириум. Научила съм се като съм в големи градове да питам не минувачите по улиците, а продавачите.. по-голям шанс да са местни 🙂 Пътят ни обаче минаваше по едни много интересни улички – ресторанти един до друг, изискани маси, изкарани навън, спуснати тенти и външно отопление.

img_0391

Та, минавайки по тези улички, бяхме спирани на абсолютно всяко ресторантче от собствениците, които те убеждаваха колко по-добре е да вечеряш при тях. Конкуренцията е определено ожесточена, но съумяхме да откажем на всички (леле колко гузно ми беше) и да стигнем до прословутия Делириум, който се оказа точно в центъра на тази плетеница с ресторантчета.

А Делириум.. опитах 6 вида бира, всичките уникални и на нормалнни цени, слушах стар рок, седях в приятно претъпкан бар и вместо маса, барстоловете бяха наредени около огромни бъчви. Обстановката ми напомняше изключително много на Митака (спомняй си, Русе, спомняй си).

В клуба намерих и поднос на Загорка и на Каменица, вероятно е имало и на други български бири. За какво говоря ли? За тавана! Уникален таван, уникални стени, уникално меню.

img_0386

На връщане пък гледахме шоу звук и светлина на големия площад, където от днес официално се отваря коледния базар.

Посетихме многобройни магазини за школади и в повечето ми даваха да дегустирам.. в следващите 2-3 седмици даже няма да мисля за шоколад.

Manneken pis пък беше облечен в дрехи, които не разбрах.

img_0331

Следващият ден (вчера) беше с разходка из града (с екскурзовод) и посещениe в музея на модерното изкувство, плюс ядене в един от гореспоменатите ресторанти. Много неща мога да кажа за вчера но сградата, която гласят за музей на Rene Magritte:img_0410

Както и самата му картина L’empire des lumières ми направиха най-силно впечатление.

Самата екскурзоводка беше много демотивирана азиатка с тих глас, която изгубихме на два пъти и трябваше да гоним по коридорите (изключително недопустимо за голям музей в столица, но това е друга тема) та реших да се откъсна от групата и да поседна до едни студенти, които прерисуваха едни картини. Мисля, че от тях разбрах много повече, марак и само за няколко произведения, отколкото от тази жена, на която бяхме платитли.

В общи линии – това беше. За шоколада и музея може да се пише много, но ще оставя снимките във фейсбук и девиантарт да кажат повече по темата 🙂

Aко държите на структурирана информация, може да я намерите:

тук – Уикипедия

Или пък ако искате от човек, пътувал скоро там и изказал впечатления, посетете блога на Пешо Събев и статиите му:

От септември до този момент съм посетила Untrecht, Zwolle, Herlingen, Terschelling, Amsterdam – 2 пъти, Groningen, Brussels и вероятно пропускам нещо, но чак сега ме осени идеята да пиша по блога си за това, а не някакви лични драми. Та.. това е първата серия от постове за това как си изкарвам по света. След седмица съм на ферибот из северно море (отново задължителна програма от университета), после България, Испания и да се надяваме ще вмъкна още една две дестинацийки.

Толкова за сега от животът ми на малко пътешествениче. Да се надяваме ще има още много.

Приятен ден!

Коледни нещица част 2

Коледа за вас може да изглежда като нещо мноооого напред във времето, но тук, в Холандия я празнуват на 5 Декември. Магазините са заделили цели етажи за коледна украса, разнообразна по цветове и форми, в повечето случаи стъклена (обожавам този факт). В повечето случаи една топка струва към 70 цента, но всяко правило си има излкючения 🙂 и както винаги в Холандия – големи промоции не липсват. Тази година, за ралика от миналата, ще карам Коледа в България, но все пак реших да украся стаята си и да си докарам малко празнично насроение за месеца.

Избрах консервативна (и евтина) украса от златисто бели и червени топки, малко шишарки, свещи. В момента съм и в процес на слагане на снежинки, ще ви покажа (по-надолу) снимка на една от тях.

И така… ето я моята коледникава стая 🙂 dsc01325

Имам си лампички, коледна шапка, топки, а на леглото може да забележите и подарък за именния ден на една приятелка (снимките са снощни).

dsc01326

По-голяма част от украсата е от миналата година (топките), но има и нови попълнения – свещички.

dsc01327

Като съм вложила и маалко творчество, използвайки подаръчна кутия за вино като част от украсата 🙂

dsc01328 Имам си и една черна топка 🙂 която пък е подарък от миналогодишна промоция на Макдоналдс. Както забелязвате съм използвала до такава степен въжето на щорите, ще цял месец няма да мога да ги вдигна 🙂

dsc01331

Ето и единствената снежинка на прозореца (пеперуда с шарки като елха). Поровете се из интернет, има много красиви модели на снежикни, а с тях може с възможно най-прости средства да постигнете интересни резултати.

Другите Снежинки ще са по стената, защото тя е тъмно лилава и те ще изпъкват повече.

dsc01329 И last but not least – Do not disturb еленчето ми за 0,50 Евро, което стои гордо окачено на вратата ми 🙂

За сега това е всичко, скоро ще сложа още малко снежинки (никак не обичам гирлянди) и за жалост няма да мога да направя като миналогодишната си ваза (голяяяма стъклена ваза, пълна с топки, шишарки, коледни лампички и сребристи хартийки), защото вазата е счупена 😦

Това беше студентската ми идея за украсяване на стая. Надявам се ви е харесала 🙂