Седмица 1

Началото на 2014 в личен план беше белязано от мнооого фойерверки (около 500 000 и световен рекорд)

На Палмата

Както и в центъра (където бях аз)

Ако ви се гледа дългата версия на второто видето, заповядайте. Този фонтан го гледам (и слушам) всекидневно

А от глобална гледна точка новините които ме достигнаха бяха малко. Основно смъртта на чичо Фил от шоу което ми се чудят, че никога не съм гледала: Fresh Price of Bel-Air’s; Студът в Кабул (и на други места по света); бомбата в Русия, убила 14 души; И наводнението в Португалия.

 

Кратка равносметка от 2013

2013 беше нелоша година. Имах повече очаквания (харесва ми числото), но и това което получих си е супер.

Успехи:

  • Посетих/живях в 4 страни и 5 емиратства: България (за юбилея на татко), Оман, ОАЕ, Тайланд и Дубаи, Абу Даби, Рас ал Кайма, Ал Айн, Шаржа.
  • Видях бродуей шоу “Чикаго”, транвеститско шоу “Тифани” в Патая (едно от топ кабаре шоутата в света),  Цирк дю Солей “Дралион”, видях Илюзионистите (не ми хареса особено), 2 Санданс партита на Палмата (където видях доста добри музиканти като Стив Анджело, Рудиментал, Джамирокуай, Дъ Килърс, Мартин Солвейг и още и още), Дейвид Гета концерт, участвах в празнуването на победата на Дубай за Експо 2020 (в задръстване) и естествено гледах фойерверки от задния си двор – Бурж Калифа (най-високата сграда в света за в момента)
  • Сдобих се с невероятна камера,Nikon D600, 16-35mm VR, с която запечатах доста моменти.
  • Станах мениджър (не на неща и работа, а на хора) преди 25тата си годишнина. Интервюирах, и наех 4 човека, обучих общо 7 на работата и съм главна отговорна за цял отдел.
  • Не се издъних и веднъж в работата, което пък доведе до годишен бонус и увеличаване на заплатата.
  • Участвах в инициативата “Изгуби Кило – Получи грам злато” и изкарах 5 грама.
  • Подхотвих се (успешно) за половин маратон.
  • Имахме 4 годишнина заедно, работили сме на 4 работни места заедно, виждаме се 24/7 и още не сме си омръзнали.
  • Карах сандборд, ходих в пустинята 10+ пъти, гледах състезание с камили, лъкатуших се с моторна лодка и катамаран в арабския залив, бях на Октоберфест в Дубай
  • Ядох скариди, ревен и други интересни неща
  • Задържах се в 1 жилище за повече от година (не ми се беше случвало от 2007)
  • Успях да заделя пари за мечтата ми за 2016
  • Приеха ме магистратура без да съм кандидатствала.

Неуспехи:

  • Не успях да намеря време да посетя Индия, Кения и Шри Ланка както бях планирала.
  • Да съм мениджър на отдел ми носи стрес и станах по-напрегната отколокто ми се иска да съм с хората около мен.
  • Имах работни седмици от по 120 часа за да успея да си свърша работата (сега спаднаха до 70 така че си е половин успех)
  • Подготвих се за Маратона, но нямах време да отида.
  • 5 грама злато ама съм си същите кила (кантарите им бяха зле и пих литър вода преди да се изтегля)
  • Не намерих време да гледам формула 1
  • Катастрофирахме (Не е толкова неуспех, но си беше неприятно).
  • Нямам време да карам магистратура тази година.
  • Не намерих достъчно време за семейство и приятели (не толкова, колкото ми се искаше).

Неща които не са се променили:

  • Същите 55 кила
  • Същия инат
  • Все още вегетарианка
  • Все още влюбена
  • Все още винаги навреме
  • Все още плача като видя random несполучил член на обществото
  • Все още не мога да плувам
  • Все още с алергиите си

Лично пожелание за 2014:

  • Окотоберфест Мюнхен
  • Дисниленд
  • Рим
  • Proficiency Certificate English
  • Б2 или С1 холандски
  • Златния триъгълник Индия
  • Кения
  • Още едно Цирк Солай Шоу (вече е запланувано)
  • Нов обектив
  • Да намеря време за маратона (и за други неща)
  • Любов, здраве и щастие (на всички го желая)

Снимка на ден

В далечната 2009 успях да правя по една снимка на ден (които блогвах в друг блог). Връщайки се назад във времето осъзнах, че този ангажимент ме насърчаваше да живея живота си по-интересно (или поне да се стремя да разнообразявам). Ето защо смятам да го повторя, но този път през Инстаграм. Снимките ще са видими и на блога ми в странична лента, както и на instagram-a & tumblr-a които имам. Смятам по-забележителните, които заслужават да бъдат “разказани” да слагам и тук. Да видим дали ще успея да си каля волята да съм толкова постоянна 🙂 

И като за финал – снимка от общата тераса на блока ми. 

Изображение

Началото на Дубай в три случки

В Дубай съм от около 2 седмици. Поне засега се очертава, че ме командироват тук за следващата година две. Може и да не е вярно и да си тръгна в края на месеца, може и да е много вярно и да изкарам цялото лято с всичките му 90% влажност на въздуха и 45 градуса температура в офис в средата на пустинята.

Ето защо започвам споделяйки малко – първите три неща, изпречили се на пътя ми, които заслужават да бъдат споделени:

1. Пустинните бури

Излизайки от летището, след доста дълго чакане, очаквах да видя небе над главата си. Небе имаше, но нямаше нищо синьо по него:

2. По-по-най

Съвсем случайно, в ресторанта под офиса попаднах на опит за поставяне на нов Гинес рекорд. Господина от снимката по-долу трябваше да бие рекорда за изяждане на 26см пица (италианска, маркагира с кашкавал отгоре) на някакъв японец. Рекорда беше 1мин. 8сек.. Ануп, индиеца от снимката, наслага парчетата едно върху друго, налапа ги наведнъж и след 4 хапки и 1мин. 4 сек. би световния рекорд!

3. Фонтаните

Да настръхна от главата до петите (включително петите) при 35 градуса температура… това може да се случи само под звуците на Whitney Houston – I will always love you и най-големия фонтан в света. Струята на водата се издигна до 150м, достигайки 1/5 от височината на Бурж Калифа:

Толкова много неща се случват и толкова много други не успяват да се случат поради мудна бюрокрация, че ще ми е трудно да ги обобщя в систематизирани постове, но определено имам много за споделяне така че: Stay Tuned!

 

Интересни дребни нещица от Истанбул

Много неща могат да се кажат за Истанбул. Като се започне от Капалъ Чарши и се мине през Синята Джамия, Топкапи палат, Домбахча палат, култата Галата, ресторантите под моста Галата и.. ами много още. Мога да ви разкажа за града с около 500те снимки които направих, но.. няма 🙂 Нещата които ме впечатлиха обаче смятам да ги обсъдя.

Започвам с

Храна и напитки в Истанбул

Да започнем от ябълковия чай. И да завършим с него. Никога не съм пила по-нездравословна безалкохолна напитка която да ми харесва толкова много. Трябва да се пие както го пият местните – с по 4 бучки захар.

Дюнери има навсякъде, но точно този от снимката ме накара да мисля като бизнесмен и да обмислям възможности за нови маркети на това вълшебно нещо. Зеленчуците са завити заедно с месото и, ох, вълшебство си е.

Още по време на първия ни ден там попаднахме на едно заведение, предлагащо само гюзлеми. И за целия престой там намерих само още едно из цяяяялата туристическа част на града. Ако трябва да избера любима турска храна то това би било гюзлеми със запържено картофено пюре и червен пипер. Е няма такава вкусотия.

Посетих доста и различни ресторанти. Един ми хареса повече от другите – Къщата на Медуза (The House of Medussa), но нищо, ама нищо не може да се сравни с храната по улиците. Абсолютно съм убедена, че мога да оцелея само на храна от различни павильончета из Истанбул: царевица, кестени, чай, дюнери, пресни сокове от нар и портокал … са само част от нещата които ще се опитат да ви продадат по улиците.

Сега се вгледайте внимателно в снимката отдолу. Това шарено павильонче е точно до мостът Галата откъм страната на Египетския пазар за подправки. Около него има много рибни ресторантчета. Местните отиват, купуват си кисело зеле или туршия от павилиончето, сядат на ресторанта, поръчват си риба, отварят си буркана с туршия и си ядат. Правилно прочетохте, това шарено нещо продава туршия.

Да продължим с

Хората в Истанбул

Много са! Въпреки че бях там ноември това не направи тълпите по-малобройни. Има толкова много хора, че в дадени моменти започвах се се чувствам като хомофоб, блъскайки ги, за да си проправя път.

Туристите пък са абсолютно друга порода хора. Лично аз не съм човек който предпочита удобното пътуване в група, с автобус и слушалки. Така се получи обаче, че към цялото пътуване имах и едно безплатно посещение с група на двореца Топкапи. Не знам как е по принцип с групите, но тази екскурзоводка ни брои като.. ами както се вижда на снимката – минавайки под мостче. Определено и туристите са си туристическа атракция.

Местните пък доказват какво е да работиш по Балкански. 9 гледат отдолу, докато един седи горе и си говори по телефона. А камарите от плат са всъщност килими.

Властите в Истанбул са изключително щастливи хора. Придвижват се не само с моторизираните превозни средства от снимката по-долу, но и със спортни мотори BMW и последен модел Mini Cooper.

Търговците имат различни методи да заговарят хората. Мой любим беше: (след като съм минала през 5 различни магазина където са ме заговаряли)

Ела, ела при мен да си купиш нещо, което ще е абсолютно безполезно, но пък за сметка на това е на леееко завишена цена

🙂

И ще завърша дългия си фоторазказ с интересни неща около града.

Истанбул

Джамиите в Истанбул имат особен начин на пеене. На някои им се разбира какво казват, но повечето само си викат: ай,ай,ай. Интересното е, че ако две джамии са близо една до друга, хората които пеят се изчакват и си правят един вид battle – кой ще пее по-дълго и силно без да си поеме въздух.

Едно от любимите ми места в Истанбул са определено катакомбите. Били са в сцена на филм Джеймс Бонд! Изключително красиви са за снимане с целия си мрак, колони и вода, но любимата ми част бяха двете легенди за медуза, както и двете глави на Горгона Медуза.

Дойде време да привършвам с разказа. В краят на пътуването имах време за пазар. И обикалях дълго из всички възможни магазинчета, за да избера нещо, което ще е функционално за апартамента ми. Всичко изглежда вълшебно и прекрасно, но веднага щом си го представя във всекидневната си и думата “кич” се прокрадва леко. Не успях да купя нищо под формата на сувенир от Истанбул, но определено ще запазя спомена за този невероятен град!

Ох, как можах да забравя котетата. По много и навсякъде. Чарът на града, предполагам 🙂

Blog Action Day – Climate Change

Вероятно съм една от последните днес, която пише по темата. Но цял ден мислих какво и как да представя – да преведа хубава англоезична статия по темата, да намеря мотивиращи слогани, които ни карат да сме по-добри? Да, но всичко това може да видите тук тук тук и дори тук .

Няма да се старая да съм различна и уникална, защото се борим за едно и също (или поне коментираме едно и също). Ето защо, ще ви покаже какво има около мен, а вие погледнете какво има около вас и така заедно ще направим глобалната картинка на това, какво може да загубим.

Аз мисля, че си заслужава да се боря за това, а ти?

Мотото ми в живота е, че трябва да започнем от малките неща, за да може да имаме сили и амбиция да променим големите. И като заговорихме за малки неща, вижте как тази малка госпожица говори на хора от обединените нации:

И послено, но не и по важност: пробвайте да намерите време за този филм (Home). Ако ви трябват субтитри, мисля, че може да го намерите и във vbox.

Дано успеем всички дружно да се позамислим как може да променим живота си, за да помогнем на планетата си.

Бъдеще и сладолед

Днес беше. Важната лекция, на която 200 студента споделяха какво искат за бъдещето си и как искат да изкарат стажа си, четвъртата година от обучението ни. Днес беше денят в който отново разбрах колко изолирано различна съм и как не пасвам никъде. Когато попитаха мен какво искам да правя тази четвърта година аз казах:

– Искам да помогна на колкото се може повече хора с това което правя.

И всички се изсмяха. Учим туризъм, а аз съм искала да работя в NGO (неправителствени организации)? И как ще комбинирам това с туризма?! И как съм я виждала аз тази работа да ми одобрят молбата за подобен стаж?!

– Ами ей така! Запознах се миналия октомври с една жена от Бангладеш, която помагаше на хората да строят традиционните си колиби и да привличат туристи, показвайки миналото си. Ето, това е туризъм който помага на много. А аз искам дори и по-голям мащаб. Искам да помагам!

И тогава дойде най-тежкият довод от всички. Една германка каза как трябва да сме егоисти, и да помогнем първо на най-близките си, как тя иска да си осигури добър стандарт, за да може като отиде в непознат град и детето й каже “Мамо, искам сладолед!” да може да си го позволи. “Колкото и странно да звучи аз уча за този сладолед.”…  И всички се съгласиха с нея. И със сладоледа. И с кариерата.

Продължавам да си мисля, че това, което искам е нормално. И ми се иска и повече хора да го искат. В разговори преди година-две много повече хора споделяха идеите ми. Но когато дойде реч за реализъм, а не само празни приказки как искаме да спасим света, бяхме двеста срещу един.

Не съм от онези 10 германки с вече намерен лъскав стаж в Ню Йорк за октомври 2010. Не съм и от онези, които ще карат стажа си в Лондон, Амстердам, Кариби, Канари… Вероятно дори няма да карам стажа си на Холандските Антили. Но смятам да не отстъпвам от себе си и да продължа с това, което съм. Ако ще да е различно, наивно и почти навъзможно. Планът ми за догодина е да променя колкото се може повече животи към по-добро и ще го постигна чрез това, което уча.

А сладоледа… ще го мисля после.