Залез пред Бурж Кхалифа

От доста време се каня да снимам Бурж Калифа по време на залез и най-сетне се наканих. С няколко кила раница, статив и 2 обектива се запътих натам през 42-градусовата жега. Тъй като беше по време на Рамадан, трябваше да изчакам топовете, оповестяващи залеза (и Ифтар, моментът в който мюсулманите могат да започнат със “закуската” си), ако исках фонтана на снимката си. Доста се притеснявах да не стане прекалено тъмно, но както се вижда от снимката – хванах цветовете и рабоетщия фонтан.

Пустинята винаги създава красиви залези, този не беше изключение. Burj Khalifa Sunset

Advertisements

Ни камилата, ни камиларя

Цялото пътуване с джиповете из пустинята включваше и вечеря в пустинята и яздене на камила и belly dancing шоу. Та след 2 часа подскачане по дюните дойте време на вечерята. Камилата си чакаше отвън, но всички напираха за вечеря, та реших, че първият ми път на камила ще е след вечеря.

Мястото си беше заградено парче пустиня, имаше кът за наргиле, място където ти правят хена татуйровка, магазинче за сувенири и естесвено зоната за кючек по среда на кръга от масички, покрити с прашни килими… Храната беше доста приятна (ливанска 🙂 ) и реших да “отложа” камилата за след вечеря. Докато свършим с яденето, танцьорката беше вече там. Та реших да почакам с камилата за след танците. В края на последния танц, танцьорката се обърна към всички и каза: “Мерси, довиждане.” Мерси, довиждане? Довиждане, каза и някакъв глас през продънените тонколони след което всички станаха и се отправиха към колите. И отведоха камилите… И от голямото ми отлагане така и не успях да се кача на камила.

Та дотук с оплакването за пропуснатата камила. Да се надяваме ще има следващ път.

Пустинно

Пустинята е нещо с което мисля, че никога няма да свикна. Като я гледаш от далече изглежда все едно се изпарява. Вятърът подмята пясъка и го прави да изглежда като пара, почти като фата моргана. Пътувайки към пустинята всичко стана по-битово. Звездният Дубай изчезна и дойде нещо, което беше по-близо до мен. Чувствах се, все едно навлизам в света на Малкия Принц. Липсваха само боата, шапката, лисицата, розите и самолета. Може би липсите бяха повече от приликите, но наистина донесе същата емоция.

Навлизайки в пустинята и виждайки бръчките й, причинени от вятъра осъзнах, че май тези бръчки са единственото реално нещо в тази страна. И ние, движейки се по ръба на дюните в нашия хладилник (кола с шофьор) в конвой с 50 други хладилника създавахме едни други бръчки в пустинята, такива, каквито тя или приемаше или променяше, за да може да заседнем и да се принудим да излезем от хладилника и да усетим истинската й сила – топлината.

Сложих няколко снимки, за да видите и вие част от пустинните ми впечатления.

 

 

Глоби из Дубайското метро

Виждала съм много чисти градове, по улиците на които даже и хартийка не мога да намеря да се търкаля самотно. Всички, абсолютно всички метра обаче (от тези които съм посещавала) са друга гледка: разлят сок, размазана дъвка, опаковка от сандвич, вестник, оставен на седалката…

Първото нещо което се забелязва в метрото в Дубай обаче, са глобите. До всяко нещо, което може да докара глоба има табелка точно колко е глобата – въпрос на избор дали искаш да похарчиш парите за това или не 🙂

Второто нещо е начина по който са разделени вагоните – най-близкият до ескалатора е за хора със златна карта (първа класа), вторият е за жени/майки с деца, третият е предимно за инвалиди. След това са всички останали, като в повечето случаи, пътувайки с метрото в определени райони съм единствената представителка на женския пол (И съответно оглеждана от глава до пети какво ли прави това същество в тяхното пространство).

Усилието да се запазва ниската температура е също видимо по всяка спирка – имат допълнително поставени врати, които се отварят само когато влака наближи:

И естествено архитектурата! 80% от спирките са с еднаква архитектура, излязла като че ли от някой sci-fi филм:

Та относно глобите, сигурна съм, че ще пропусна някоя, но ще се пробвам да направя списъка възможно най-детайлен. И сериозно ви казвам, има проверки навсякъде и до всеки вход/изход има поне 3ма полицая, така че наистина си ги получавате:

200 Дирама (85 лева):

– Пътник без билет

– Използване на чужда лична транспортна карта

– Действайки в несъответствие на инструкциите на упълномощения транспортен персонал

– Невъзможност да предоставите транспортна карта, при изискване на такава

– Използване на невалидна транспортна карта

– Препродажба на транспортна карта

– Плюене, правене на боклук или причиняване на петна по спирките или вагоните

– Пушене по спирките или вагоните

– Носене на оръжия, запалими вещества или какъвто и да е друг потенциално опасен предмет по спирките или вагоните

– Притежание на алкохол и пренасянето му с градски транспорт

– Продажба или промоция на каквото и да било по спирките или вагоните

– Разсейване на шофьора или извършвайки каквото и да е действие, което може да го разсея ( метрата нямат шофьори)

 

100 Дирама (45 лева) :

– Причинява неудобство, дискомфорт или стрес на останалите пътници по какъвто и да е начин

– Влизайки във вагон или сядайки на седалка, запазени за друга категория хора, на която не отговаряте

– Поставяне на краката на седалката

– Ядене или пиене по спирките и вагоните (обаче имат киоски на всяка гара… )

Използване на ескалатори и асансьори по неподходящ начин (какво е “неподходящо” сигурно се решава на място от полицията, защото не е описано подробно)

– Катерене или скачане от какъвто и да е вид транспорт

– Използвайки транспорта по грешен начин, различен от този от инструкциите

– Влизане в забранени зони

– Отваряйки врата или опитвайки се да излезете от движещо се превозно средство

– Носене на животни (освен куета водачи, естествено)

– Носене или използване на предмети или съоражение, което може да смути или застраши други пътници

– Стояйки или седяйки на места на които е написано, че това не е позволено

– Паркиране за повече от 24 часа на места за паркиране, предназначени за клиенти на метрото

 

250 Дирама (106 лева):

– Паркиране за повече от 48 часа на места за паркиране, предназначени за клиенти на метрото

 

300 Дирама (128 лева):

– Спане/дремене в чакални, по спирки или което и да е друго място от градския транспорт

 

500 Дирама (213 лева):

– Използвайки подправена транспортна карта

– Повреждане на какъвто и да е вид устройства по спирките или вагоните

 

2000 Дирама (852 лева):

– Натискайки аварийна спирачка, отваряйки аварийна врата или използвайки каквото и да е, свързано със сигурност, без да има нужда от това

И като за финал – една добра карта от метрото на Дубай:

Началото на Дубай в три случки

В Дубай съм от около 2 седмици. Поне засега се очертава, че ме командироват тук за следващата година две. Може и да не е вярно и да си тръгна в края на месеца, може и да е много вярно и да изкарам цялото лято с всичките му 90% влажност на въздуха и 45 градуса температура в офис в средата на пустинята.

Ето защо започвам споделяйки малко – първите три неща, изпречили се на пътя ми, които заслужават да бъдат споделени:

1. Пустинните бури

Излизайки от летището, след доста дълго чакане, очаквах да видя небе над главата си. Небе имаше, но нямаше нищо синьо по него:

2. По-по-най

Съвсем случайно, в ресторанта под офиса попаднах на опит за поставяне на нов Гинес рекорд. Господина от снимката по-долу трябваше да бие рекорда за изяждане на 26см пица (италианска, маркагира с кашкавал отгоре) на някакъв японец. Рекорда беше 1мин. 8сек.. Ануп, индиеца от снимката, наслага парчетата едно върху друго, налапа ги наведнъж и след 4 хапки и 1мин. 4 сек. би световния рекорд!

3. Фонтаните

Да настръхна от главата до петите (включително петите) при 35 градуса температура… това може да се случи само под звуците на Whitney Houston – I will always love you и най-големия фонтан в света. Струята на водата се издигна до 150м, достигайки 1/5 от височината на Бурж Калифа:

Толкова много неща се случват и толкова много други не успяват да се случат поради мудна бюрокрация, че ще ми е трудно да ги обобщя в систематизирани постове, но определено имам много за споделяне така че: Stay Tuned!

 

Интересни дребни нещица от Истанбул

Много неща могат да се кажат за Истанбул. Като се започне от Капалъ Чарши и се мине през Синята Джамия, Топкапи палат, Домбахча палат, култата Галата, ресторантите под моста Галата и.. ами много още. Мога да ви разкажа за града с около 500те снимки които направих, но.. няма 🙂 Нещата които ме впечатлиха обаче смятам да ги обсъдя.

Започвам с

Храна и напитки в Истанбул

Да започнем от ябълковия чай. И да завършим с него. Никога не съм пила по-нездравословна безалкохолна напитка която да ми харесва толкова много. Трябва да се пие както го пият местните – с по 4 бучки захар.

Дюнери има навсякъде, но точно този от снимката ме накара да мисля като бизнесмен и да обмислям възможности за нови маркети на това вълшебно нещо. Зеленчуците са завити заедно с месото и, ох, вълшебство си е.

Още по време на първия ни ден там попаднахме на едно заведение, предлагащо само гюзлеми. И за целия престой там намерих само още едно из цяяяялата туристическа част на града. Ако трябва да избера любима турска храна то това би било гюзлеми със запържено картофено пюре и червен пипер. Е няма такава вкусотия.

Посетих доста и различни ресторанти. Един ми хареса повече от другите – Къщата на Медуза (The House of Medussa), но нищо, ама нищо не може да се сравни с храната по улиците. Абсолютно съм убедена, че мога да оцелея само на храна от различни павильончета из Истанбул: царевица, кестени, чай, дюнери, пресни сокове от нар и портокал … са само част от нещата които ще се опитат да ви продадат по улиците.

Сега се вгледайте внимателно в снимката отдолу. Това шарено павильонче е точно до мостът Галата откъм страната на Египетския пазар за подправки. Около него има много рибни ресторантчета. Местните отиват, купуват си кисело зеле или туршия от павилиончето, сядат на ресторанта, поръчват си риба, отварят си буркана с туршия и си ядат. Правилно прочетохте, това шарено нещо продава туршия.

Да продължим с

Хората в Истанбул

Много са! Въпреки че бях там ноември това не направи тълпите по-малобройни. Има толкова много хора, че в дадени моменти започвах се се чувствам като хомофоб, блъскайки ги, за да си проправя път.

Туристите пък са абсолютно друга порода хора. Лично аз не съм човек който предпочита удобното пътуване в група, с автобус и слушалки. Така се получи обаче, че към цялото пътуване имах и едно безплатно посещение с група на двореца Топкапи. Не знам как е по принцип с групите, но тази екскурзоводка ни брои като.. ами както се вижда на снимката – минавайки под мостче. Определено и туристите са си туристическа атракция.

Местните пък доказват какво е да работиш по Балкански. 9 гледат отдолу, докато един седи горе и си говори по телефона. А камарите от плат са всъщност килими.

Властите в Истанбул са изключително щастливи хора. Придвижват се не само с моторизираните превозни средства от снимката по-долу, но и със спортни мотори BMW и последен модел Mini Cooper.

Търговците имат различни методи да заговарят хората. Мой любим беше: (след като съм минала през 5 различни магазина където са ме заговаряли)

Ела, ела при мен да си купиш нещо, което ще е абсолютно безполезно, но пък за сметка на това е на леееко завишена цена

🙂

И ще завърша дългия си фоторазказ с интересни неща около града.

Истанбул

Джамиите в Истанбул имат особен начин на пеене. На някои им се разбира какво казват, но повечето само си викат: ай,ай,ай. Интересното е, че ако две джамии са близо една до друга, хората които пеят се изчакват и си правят един вид battle – кой ще пее по-дълго и силно без да си поеме въздух.

Едно от любимите ми места в Истанбул са определено катакомбите. Били са в сцена на филм Джеймс Бонд! Изключително красиви са за снимане с целия си мрак, колони и вода, но любимата ми част бяха двете легенди за медуза, както и двете глави на Горгона Медуза.

Дойде време да привършвам с разказа. В краят на пътуването имах време за пазар. И обикалях дълго из всички възможни магазинчета, за да избера нещо, което ще е функционално за апартамента ми. Всичко изглежда вълшебно и прекрасно, но веднага щом си го представя във всекидневната си и думата “кич” се прокрадва леко. Не успях да купя нищо под формата на сувенир от Истанбул, но определено ще запазя спомена за този невероятен град!

Ох, как можах да забравя котетата. По много и навсякъде. Чарът на града, предполагам 🙂

Ню Йорк? Лондон? Москва? Да ама не..

3221358-my_evening_view-luanda

Класирането за 2009 година на ECA International за най-скъп град в света е вече публикувано. И най-скъпияt град измежду 370-те страни, изследвани в проучването, базирано на 125 различни продукта е… Луанда, Ангола.

Въпреки че примерно една кола в Луанда струва $1.30, в Токио $1.75, а в Копенхаген $2.15 като цяло живота в Луанда е значително по-скъп. Пример за това е цената за един бърз обяд – $58, докато за същия обяд човек би платил $18.61 в Манхатън.

Защо е толкова скъпо там? Основно заради високите цени на превоз, гориво и колебаещите се курсове на валутата спрямо долара. Докато в повечето държави вече се забелязва подобрение след световната икономическа криза в Япония се забелязва точно обратното. Все пак, въпреки че Япония държи 4 позиции в класацията на “Най-скъпите градове в света” не достига до първото място. То се държи (за втора поредна година) от Луанда – столицата на Ангола.

Не всичко в класацията обаче е с подобни на миналогодишните позиции. Манхатън, позиция 84 през 2009 е на 17-та през тази година. Баку, столицата на Азербайджан се е изкачило 81 позиции – от 109 до 20, Шанхай – от

28-ма на 111, Хонг Конг – от 98-ма на 29-та, Осло (Норвегия) от 2-ра на 7-ма, а Москва от 5-та на 23-та.

Не само Япония владее класацията. Въпреки, че държи цели 4 позиции има силен “подгласник” в лицето на Швейцария (три града в топ 10).

Нека преди да представя класацията да завърша с нещо положително – най-евтиният град в класацията – Масеру, Лесото 🙂

Топ 10 на най-скъппите градове в света

1. Луанда, Ангола

  • 2008 ранк: 1
  • Билет за кино (в щатски долари): $16.85
  • Бърз обяд: $57.92
  • Автоматична пералня: $1090.47
  • Килограм ориз: $5.65
  • Безалкохолна напитка: $1.30

2. Токио, Япония

  • 2008 ранк: 13
  • Билет за кино (в щатски долари): $19.16
  • Бърз обяд: $16.48
  • Автоматична пералня: $886.77
  • Килограм ориз: $8.45
  • Безалкохолна напитка: $1.75

3. Нагоя, Япония

  • 2008 ранк: 20
  • Билет за кино (в щатски долари): $17.46
  • Бърз обяд: $15.33
  • Автоматична пералня: $899.97
  • Килограм ориз: $8.80
  • Безалкохолна напитка: $1.57

4. Йокохама, Япония

  • 2008 ранк: 15
  • Билет за кино (в щатски долари): $18.48
  • Бърз обяд: $17.11
  • Автоматична пералня: $910.04
  • Килограм ориз: $6.28
  • Безалкохолна напитка: $1.18

5. Кобе, Япония

  • 2008 ранк: 29
  • Билет за кино (в щатски долари): $16.92
  • Бърз обяд: $14.96
  • Автоматична пералня: $588.32
  • Килограм ориз: $7.09
  • Безалкохолна напитка: $1.38

6. Копенхаген, Дания

  • 2008 ранк: 4
  • Билет за кино (в щатски долари): $13.31
  • Бърз обяд: $28.71
  • Автоматична пералня: $1053.27
  • Килограм ориз: $4.24
  • Безалкохолна напитка: $2.12

7. Осло, Норвегия

  • 2008 ранк: 2
  • Билет за кино (в щатски долари): $12.84
  • Бърз обяд: $32.65
  • Автоматична пералня: $808.01
  • Килограм ориз: $4.40
  • Безалкохолна напитка: $2.70

8. Женева, Швейцария

  • 2008 ранк: 6
  • Билет за кино (в щатски долари): $14.07
  • Бърз обяд: $27.57
  • Автоматична пералня: $1213.67
  • Килограм ориз: $3.48
  • Безалкохолна напитка: $1.02

9. Цюрих, Швейцария

  • 2008 ранк: 8
  • Билет за кино (в щатски долари): $14.11
  • Бърз обяд: $21.56
  • Автоматична пералня: $978.45
  • Килограм ориз: $2.79
  • Безалкохолна напитка: $0.99

10. Басел, Швейцария

  • 2008 ранк: 9
  • Билет за кино (в щатски долари): $13.73
  • Бърз обяд: $21.15
  • Автоматична пералня: $744.59
  • Килограм ориз: $3.01
  • Безалкохолна напитка: $1.03

А аз се оплаквам на холандските билети за кино по 8 евро.. 🙂