Ласи? А защо не айран? А защо светът е малък?

От сега ви осведомявам, че идеята на статията е просто да споделя една банална рецепта за лятно питие.

Въпреки това, очаквайте стандартната доза локум. Ако искате само рецептата – скролнете надолу.

Започвам отдалече. От около 5 години вече не живея в България. И през това време огроооомната ми българска гордост и гордост към България намаля. Все още съм патриоче, любещо страната си, но обикаляйки толкова много места по света просто ме научи как разликите, с които се самоопределяме като нация не са чак толкова големи, базирани на обичаи, ястия, народни облекла, дори народни приказки и суеверия.

Да започнем от храната*:

Манджите (индийски кърита)

Кюфтета (турски кОфте)

Мусака (мусАка – има я и в Египет и в Гърция и не знам още къде)

Печени чушлета с оцет, олио и чесън (испанско “тапа” pimientos de padron)

Сърми (лозови листи с ориз – Ливан)

*снимките са на ястието в скоби

И всеки път, абсолютно всеки, в който се убеждавах, че поредното “традиционно българско” ястие не е съвсем точно традиционно и българско (кьопулу, сладко от рози, салата Снежанка…) винаги ми оставаше гордия коментар: Да, ама ела в България да видиш що е таратор и що е айран!

Принципно съм голям фен на индонезийската кухня. Докато живеех в Холандия си готвех около 3-4 пъти в седмицата я нещо индонезийско, я нещо тайландско. След това живях в Испания за година и се изхранвах само с тапас и кроасанчета. Ето защо вниманието ми никога не е било пряко насочено към индийската кухня. До вчера…

… Принципно докато не се загубя в един град не мога да кажа, че съм живяла там истински. Та отворих application Trip Advisor, нацелих произволно ресторант, който да отговаря на бюджета ми и започнах да се лутам докато не намеря адреса (без никакви cheat-ове и използваници на GPS). Та попаднах на това ресторантче с невероятно силна зелена неонова светлина по средата на незнам-си-коя улица, седнах и … менюто е на арабски + латинизиран арабски 🙂 И тъй като още не владея този език си поръчах каквото ми се изпречи пред пръста за което сервитьора ме увери, че е вегетарианско. Дойде някакво къри, готово да изгори стомаха ми (изключително вкусно) и.. АЙРАН! Добре де, ласи му викат, но за мен си беше точно като айран…

– Типично индийско питие – увери ме сервитьора, завършвайки с – Маадм

Та тъй като ми хареса изключително много, реших да споделя с вас рецептата 🙂 🙂 🙂

Солено Ласи

– 1:1 вода и кисело мляко

– сол на вкус

– кимион на вкус

В интерес на истината има още сигурно половин дозина рецепти за сладки ласита в които слагат я манго я някакви ядки или пък само захар, но на мен си ми харесва соления оригинал.

Остана ми само таратора. Засега.

Advertisements

Нещата

По принцип съм много щастлив човек. И всеки малък детайл може да ме усмихне. А една игра се опитва да ме ограничи до САМО шест неща, които ме правят щастлива. Нека пробвам.

1. Усмивките по улицата. Не е никак трудно да се усмихнеш, а хубавото е, че като го направиш, ти отвръщат. Всички вариации са прекрасни: от продавачът на цветя, който ми се кара ако не го поздравя, до дядото, който винаги подрязва плета си или напълно непознатите, срещайки се с мен по тротоара. За да бъда честна, трябва да си призная, че всички усмивки ми действат така, а не само тези по улицата 🙂

2. Времето. Онова, метереологичното. Харесва ми абсолютно всичко! От дъдж, студ и облаци през слънце, падащи листа и дъги. Просто всяка сутрин, с поглеждането през прозореца, се усмихвам на новото.

3. Пътувания. Това май всеки го знае за мен. Обичам да пътувам. Много и навсякъде. Дали ще е сама, със семейство или приятели няма особено значение. Самата идея, че съм на ново място ме изпълва с радост.

4. Да си крача сама по улиците. (Май с Васи си приличаме доста, имайки предвид колко обожавам джаз 🙂  ) Това ме изпълва с такава тиха радост, че може да ме отнесе в страната на мечтите за часове. И изобщо няма да усетя, че съм изминала еди-колко-си-километра. От съвсем скоро тези самотни разходки се сдобиха и с нов gadget – фотоапаратът ми. Та.. да ходя сама по улиците, да ми се усмихват, а аз да ги снимам какви са ми веселички е радост, която изживявам по 4-5-6 пъти седмично.

5. Брат ми. И даже не виждам смисъл да коментирам това. Просто ме прави щастлива и точка 🙂

6. Провидението (Еми не намирам по-точна дума). Фактът, че цял живот планирам нещо, а става нещо ама коренно различно, но също толкова уникално приятно винаги ме е радвал. Просто не се боря с течението, защото знам, че накрая ще ме чака нещо приятно. Напротив, плувам СЪС него и полагам труда си в насоката в която ме отнася – гъвкавост и способност да се пригодя към всякаква ситуация. Един вид – work-a-holic in a flexible manner.

И много много малки детайли, които наистина няма как да опиша.

А какво липсва?

Пролетното почистване започна с чантата ми.
dsc00185.jpg
И с многото бележки, от онези, лепящите. Една беше със списък с храни, които ми се ядат

Зеле с моркови на Митака

В чантата ми има и друга – с полезни фрази на холандски

И значение ли трябва да дам?

Heeft het gesmaakt?

Явно е добре да дам…

Вкусно ли ви беше?

А третата с името ми на арабски.

Й

Надя, означава много.

Слушалките стоят на дъното, защото дойде момент в който тишината стана по-желана, а кърпичките и сапуна без отмиване… ами нещо нужно в една чанта.

Без Day-planner-а си и usb-то съм просто загубена, а учебника по френски, подобието на тетрадка, химикалите и маркера – нужно зло.

А знаете ли кое е най-тъжното. Още от неделя си нагласих студентската карта и едно евро в калъфчето и – за гардероба в клуба, а още не съм отишла. Стои си и ми се подиграва от портомонето – пак няма да имаш време за мен! Време или желание не знам какво ми липсва…

Гримове, парфюм и огледалце. Суетна съм, или пък е пролетната умора или пък искам повече… не се сърди, не ме анализирай, не си прави стратегии. И не съди за мен по съдържанието на чантата ми.

Peope always leave

Ако сте гледали съответното сериалче, ще знаете откъде ми е дошла идеята.

Снимките отдолу съм правила днес с телефона си, след като изпратих Кремсън на гарата. Не съм спирала, за да снимам, но съм снимала всичко, което съм видяла по пътя (доста по-различна гледна точка от тази, която имам по принцип). Този път ми отнема средно 40 минути, а днес – 20 (Точно колкото да изслушам 5 пъти Prodigy – Breath, която не знам как е попаднала на mp3-то, но определено пасваше на настроението ми – Препоръчвам да я слушате, докато гледате снимките).

Така виждам нещата днес, на безумно голямо разстояние от BG, с един приятел по-малко.
Коментари от типа: Авторът е искал да каже… се приемат. Въпреки, че са снимани импулсивно, снимките много точно пресъздават моментната ми представа за света.

Холандия: (подредени са хронологично)
1.jpg1-26.jpg1-25.jpg1-24.jpg1-23.jpg1-13.jpg1-14.jpg1-9.jpg1-15.jpg1-11.jpg1-7.jpg1-4.jpg1-5.jpg1-6.jpg1-3.jpg1-1.jpg

Добра новина

Много се кефя, когато по новините говорят и за хубави неща. Повече ми харесва така:

Без жертви на пътя през денонощието

http://news.ibox.bg/news/id_665740230

Отколкото заглавие тип: 15 ранени, войната по пътищата продължава.

Статиите съдържат една и съща информация, но предпочитам да знам резлизма+оптимизъм, вместо чистия песимизъм. Слагйте колани, не карайте след като сте пили, внимавайте по заледените пътища и не се качвайте в кола с шофьор, на когото не можете да се доверите. И заглавието ще стане : Без жертви на пътя през седмицата … а защо не и за месеца?