The Beatles – Rock Band

Пускат игра guitar hero с The Beatles (Бийтълс). Или по-скоро с 45 от техните песни, подредени в хронологичен ред. Общо взето играчите свирят на пластмасови барабани и кирати, но пеят като на истинско караоке. Естествено, има и станартната за guitar hero battle – борба между двама играчи. Отделно има и снимки, клипчета и още една камара екстри.

Всичко много хубаво, но защо са решили да я пуснат точно сега? А защо пиша това ли? Защото се сетих, че Майкъл Джаксън държи правата на 267 (проверих) от песните на Битълс. И как става така, че точно след смъртта му, решават да издадат играта. Дълговете едно на ръка.. Въобще… добре е човек да има правото да си задава правилните въпроси, а не да чака всичко наготово. Или поне аз си мисля така.

Advertisements

Счупен Gmail с Firefox 3

И идея си нямам на какво се дължи тази ужасно досадна простотия, но е вече трети ден. Да съм си слагала add-ons за gmail – не съм, да съм с Firefox 3 oт 3 дни – не съм, а проблема е изнервящ. Ето screenshot на проблем номер едно:

Няма ми го полето за писане на съобщения… то не че успявам да пратя, било то и само със Subject…

А проблем номер 2 е, че чата не ми зарежда (както виждате Google Talk си работи). Ако пък случайно зареди, вместо 20 имена ще пише 20 пъти undefined…А аз толкова да защитавам Firefox и да бързам да си го тегля още от 1 ден….

За тапите в ушите

music.jpg

Отдавна си мисля по този въпрос. Винаги когато се разхождам – слагам си слушалките на ушите и игнорирам останалия свят. Преди време обичах да се разхождам, да слушам чужди разговори, да наблюдавам действия, взаимноотношения и да анализирам поведения (мечта ми е да се занимавам с психология). Напоследък обаче, запълвам времето от точка А до точка Б с музика. Не че има нещо лошо, обичам музиката, но се чувствам като аутсайдер – не виждам познати, не чувам клаксоните на колите (то не че ги има много тук де), нито пък колата на цирка с високоговорителите…въобще съм като глух човек, потънал в собствен свят. И не съм единствена! Като срещна познат на улицата първото което правим е да си извадим тапите от ушите, после казваме едно забързано здрасти, натикваме ги отново и продължаваме нататък. След време може и “Здрасти” да изчезне, да стане само усмивка, после кимване, после поглед и нарая – пълно асоциализиране.

Имате ли подобен проблем?

Божествена намеса

Тъкмо написах един дълъг пост, в който се оплаквах какъв ми е сдух, натискам ‘Запис и редактиране’ и то ме пита:

Сигурни ли сте, че искате да редактирате?

Логичния ми отговор: да!

Опитвате се да редактирате несъществуващ запис.

Да речем че просто ме мързи да го пиша наново, и че колкото и да обичам Firefox още няма хубавата функция на Opera като натиснеш back, всичко написано да си стои (може и да я има, но аз да не знам…). Затова приемам, че просто не трябва да се оплаквам. Така или иначе С-ДУХ (самотна и неразбрана душа) ме хваща само някъде по това време на денонощието за не повече от час, ще пробвам да оцелея без да се оплаквам. Това го слагам даже като новогодишна резолюция на патерици: Да не се обременявам с глупости и да не се оплаквам излишно. (и да натискам от време на време Save).