Коледни цитати

Предколедно. Реших да споделя с вас някои от любимите си цитати, свързани с празника. Преводът е совободен за интерпретации.

Christmas is a time when you get homesick – even when you’re home.  – Carol Nelson
Коледа е това време в годината, когато ни хваща носталгия по дома, дори когато сме си вкъщи. – Карл Нелсън

*

There are two ways to live your life. One is as though nothing is a miracle. The other is as though everything is a miracle. – Albert Einstein
Има два начина да изживеете живота си. Единият е да мислите, че чудесата не съществуват, а другият е, да вярвате, че всяко нещо е чудо. – Алберт Айнщайн

*

He who has not Christmas in his heart will never find it under a tree.  – Roy L. Smith
Няма как да намериш Коледа под елховото дърво ако не я носиш първо в сърцето си. –  Рой Смит

*

Christmas, children, is not a date.  It is a state of mind.  – Mary Ellen Chase
Деца, Коледа не е просто дата. Коледа е състояние на духа. – Мери Елън Чейс

*

There has been only one Christmas – the rest are anniversaries.  – W.J. Cameron
Има само една Коледа. Всичко друго са просто годишнини. – В. Камерон

*

I will honor Christmas in my heart, and try to keep it all the year.  – Charles Dickens
Ще чествам Коледа в сърцето си и ще се старая да я съхраня за през цялата година – Ч. Дикенс

*
Never worry about the size of your Christmas tree.  In the eyes of children, they are all 30 feet tall.  – Larry Wilde, The Merry Book of Christmas
Не се тревожи за големината на коледното си дъро. В очите на децата всички изглеждат еднакво огромни – Лари Уайлд, Веселата коледна книга

*

Santa is very jolly because he knows where all the bad girls live.  – Dennis Miller
Защо е щастлив Дядо Коледа? Защото знае адресите на всички непослушни момиченца. – Денис Милър

*
Christmas is a time when kids tell Santa what they want and adults pay for it.  Deficits are when adults tell the government what they want and their kids pay for it.  – Richard Lamm
Коледа е онова време в годината, когато децата казват на дядо Коледа какво искат, а възрастните плащат. Дефицит е, когато възрастните казват на управляващите какво искат, а децата трябва да плащат – Ричард Лам

*
Blessed is the season which engages the whole world in a conspiracy of love!  ~Hamilton Wright
Благословен да е сезонът, който обвързва всички нас с конспирацията на любовта – Хамилтън Райт

*
From a commercial point of view, if Christmas did not exist it would be necessary to invent it.  – Katharine Whitehorn
От комерсиална гледна точка, ако Коледа не съществуваще щеше да е напълно наложително някой да я измисли. – Катрин Уайтелхорн

*

Nothing’s as mean as giving a little child something useful for Christmas.  – Kin Hubbard
Нищо не е по-подло от това да подариш на малко детенце нещо полезно за Коледа – Кин Хубарт.

*
Christmas is not as much about opening our presents as opening our hearts.  – Janice Maeditere
Коледа не е просто времето когато отваряме подаръците си, а времето когато отвряме сърцата си – Джанис Медитър

*

I wish we could put up some of the Christmas spirit in jars and open a jar of it every month.   – Harlan Miller
Иска ми се да можеше да консервираме в буркани коледното настроение и да отваряме по един всеки месец.   – Харлан Милър

*
Tradition: sit with husband in a room lit only by tree lights and remember that our blessings outnumber the lights.  Happy Christmas to all.  – Betsy Cañas Garmon
Традиция: Седнете заедно с любимия си в стая, в която единствената светлина идва от коледното дръвче, и си припомнете, че хубавите моменти в живота ви са дори повече от лампичките на елхата. Весела Коледа! – Бетси Каняс Хармон

*
Oh, for the good old days when people would stop Christmas shopping when they ran out of money.   – Author Unknown
Нека си спомним доброто старо минало, когато хората спираха с коледното пазаруване когато свършеха парите.

*
There’s nothing sadder in this world than to awake Christmas morning and not be a child.  – Erma Bombeck, I Lost Everything in the Post-Natal Depression
Няма нищо по тъжно от това да се събудиш в коледното утро и да осъзнаеш, че вече не си дете. – Ерма Бомбек

*
The Supreme Court has ruled that they cannot have a nativity scene in Washington, D.C.  This wasn’t for any religious reasons.  They couldn’t find three wise men and a virgin.  – Jay Leno
Висшият върховен съд постанови, че не може да се направи възстановка на раждането на Христос във Вашингтон. Причините не са религиозни… Просто не можаха да намерят трима мъдри мъже и девица в целия град. – Джей Лено

*

A joy that is shared is a joy made double. – John Roy
Споделена радост – двойна радост. – Джон Рой
(в този ред на мисли обаче: Споделена мъка е половин мъка 🙂 Обичам тази математика).

*

The great man is he who does not lose his child’s heart. –Mencius
Великият човек е този, който никога не губи детското в себе си – Менека

*

Seek joy in what you give… not in what you get.
Търси удовлетворение в това, което даваш, а не в това което получаваш.

*

Whatever else you give to your children, give them roots and give them wings.
Освен всичко останало, което давате на децата си, не забравяйте да им дадете корени и крила.

*

It is Christmas every time you let God love others through you…yes, it is Christmas every time you smile at your brother and offer him your hand. -Mother Teresa
Коледа е всеки път, когато позволим Бог да обича чрез нас и всеки път щом предлагаме помощ с усмивка на лице.  – Майка Тереза

Advertisements

Blog Action Day – Climate Change

Вероятно съм една от последните днес, която пише по темата. Но цял ден мислих какво и как да представя – да преведа хубава англоезична статия по темата, да намеря мотивиращи слогани, които ни карат да сме по-добри? Да, но всичко това може да видите тук тук тук и дори тук .

Няма да се старая да съм различна и уникална, защото се борим за едно и също (или поне коментираме едно и също). Ето защо, ще ви покаже какво има около мен, а вие погледнете какво има около вас и така заедно ще направим глобалната картинка на това, какво може да загубим.

Аз мисля, че си заслужава да се боря за това, а ти?

Мотото ми в живота е, че трябва да започнем от малките неща, за да може да имаме сили и амбиция да променим големите. И като заговорихме за малки неща, вижте как тази малка госпожица говори на хора от обединените нации:

И послено, но не и по важност: пробвайте да намерите време за този филм (Home). Ако ви трябват субтитри, мисля, че може да го намерите и във vbox.

Дано успеем всички дружно да се позамислим как може да променим живота си, за да помогнем на планетата си.

Бъдеще и сладолед

Днес беше. Важната лекция, на която 200 студента споделяха какво искат за бъдещето си и как искат да изкарат стажа си, четвъртата година от обучението ни. Днес беше денят в който отново разбрах колко изолирано различна съм и как не пасвам никъде. Когато попитаха мен какво искам да правя тази четвърта година аз казах:

– Искам да помогна на колкото се може повече хора с това което правя.

И всички се изсмяха. Учим туризъм, а аз съм искала да работя в NGO (неправителствени организации)? И как ще комбинирам това с туризма?! И как съм я виждала аз тази работа да ми одобрят молбата за подобен стаж?!

– Ами ей така! Запознах се миналия октомври с една жена от Бангладеш, която помагаше на хората да строят традиционните си колиби и да привличат туристи, показвайки миналото си. Ето, това е туризъм който помага на много. А аз искам дори и по-голям мащаб. Искам да помагам!

И тогава дойде най-тежкият довод от всички. Една германка каза как трябва да сме егоисти, и да помогнем първо на най-близките си, как тя иска да си осигури добър стандарт, за да може като отиде в непознат град и детето й каже “Мамо, искам сладолед!” да може да си го позволи. “Колкото и странно да звучи аз уча за този сладолед.”…  И всички се съгласиха с нея. И със сладоледа. И с кариерата.

Продължавам да си мисля, че това, което искам е нормално. И ми се иска и повече хора да го искат. В разговори преди година-две много повече хора споделяха идеите ми. Но когато дойде реч за реализъм, а не само празни приказки как искаме да спасим света, бяхме двеста срещу един.

Не съм от онези 10 германки с вече намерен лъскав стаж в Ню Йорк за октомври 2010. Не съм и от онези, които ще карат стажа си в Лондон, Амстердам, Кариби, Канари… Вероятно дори няма да карам стажа си на Холандските Антили. Но смятам да не отстъпвам от себе си и да продължа с това, което съм. Ако ще да е различно, наивно и почти навъзможно. Планът ми за догодина е да променя колкото се може повече животи към по-добро и ще го постигна чрез това, което уча.

А сладоледа… ще го мисля после.

The Beatles – Rock Band

Пускат игра guitar hero с The Beatles (Бийтълс). Или по-скоро с 45 от техните песни, подредени в хронологичен ред. Общо взето играчите свирят на пластмасови барабани и кирати, но пеят като на истинско караоке. Естествено, има и станартната за guitar hero battle – борба между двама играчи. Отделно има и снимки, клипчета и още една камара екстри.

Всичко много хубаво, но защо са решили да я пуснат точно сега? А защо пиша това ли? Защото се сетих, че Майкъл Джаксън държи правата на 267 (проверих) от песните на Битълс. И как става така, че точно след смъртта му, решават да издадат играта. Дълговете едно на ръка.. Въобще… добре е човек да има правото да си задава правилните въпроси, а не да чака всичко наготово. Или поне аз си мисля така.

Нека поправим света

Днес попаднах на много интересен проект. Нарича се Platform 21 Repair Project. Хора поправят света с лего, чадъри и какво ли още не. Линкът е със снимки от Амстердам и показва как се запълват дупките – цветно, забавно и направено от нас, гражданите, “обикновените” хора.

fix

Чудя се как ли да се включа в инициативата за поправка на света.

Цената на едно преспапие

snowglobe_3Субект А (Хенри Парадийн) спешно се нуждае от пари и притежава безполезно преспа-пие, с което обаче според закона не може да търгува. Субект Б (Уендел Стигни) е американски милионер и страстен колекционер, готов да даде мило и драго за упоменатата грозотия. Но поради вродената нерешителност и на двамата е необходим субект В (енергичната леля Кели), който да тласне събитията в правилна посока. След обичайните усложнения и волната или неволна намеса на другите герои в драмата: дребосъкът Джейн, влюбилият се от пръв поелед в нея Бил Харди и знаещият отговорите на всички въпроси Алджи, възлите са развързани и два чифта сватбени камбани се готвят да зазвънят в избрания ден. (Две сватби и едно преспапие, автор: П.Г.Удхаус)

Попаднах случайно на тази книга и се сетих за госпожата си по изобразително изкуство в 6-ти клас. Тя разказа една много обикновена история, която обаче не само помня и до днес, но още усещам като “правилна”. Точо за това реших да я споделя с вас. Помня основното, което може да бъде разказано с две изречения, но реших да го поукрася. Надявам се ще ми простите фриволието, а ако знаете имената на действащите лица – моля споделете 🙂

Аз, сравнен с него бях прост чирак. И този толкова велик човек, ме покани в дома си, на по чаша отлежал бърбън и разходка из колекцията му от преспапиета…

Отвори кристалната гарафа, течността със златисто кехлибарен цвят бе налята в две чаши – широки, с тънък ръб и форма на лале – точно каквато трябваше да бъде. Бърбънът беше невероятен. Този човек знаеше какво да пие. Казахме си наздраве и отпихме. Ароматът на карамел, ванилия и въглен, лекият привкус на дърво от специално овъглените бъчви, всичко беше вълшебно. А това беше само началото. 

В другия край на офиса му бяха рафтовете с преспапиета. Забелязах ги още с влизането си в стаята, но не смеех да тръгна право към тях. Той обаче явно бе забелязал как поглеждам крадешком към тази цветна феерия. Усмихна се и леко кимна. Бе дошъл моментът да видя най-личното и съкровено в живота на тази велика личност. 

Рафтовете бяха дълги, високи, от масивно тъмно дърво. Самите те бяха произведение на изкуството – квадрати с различна големина, персонално правени за да поберат преспапиета. А те! Стъклени, кристални, с едри и дребни снежинки – сребристи, бели или червени. Бяха десетки! И едно от друго по-красиви. Изработени до най-прецизния детайл, а разклатех ли ги, сякаш снежинките вътре в тях ги караха да оживеят и да започнат свой собствен, утопичен живот. Имаше едно обаче, невероятно, не особено голямо преспапие с подложка от слонова кост. Беше като арабска приказка! На него сигурно бе събрана цялата история на Шехерезада плюс приказките й от хиляда и една нощи. Фигурите се преплитаха и образуваха нови и още по-интересни, а в самия глобус беше най-приказната черна роза, която бях виждал в живота си. Държах го като светиня – внимателно, но и лелеещо. Не исках да се разделям с него и домакинът ми сякаш забеляза това.

– Това е любимото ми преспапие – каза – цялата ми колекция се върти около тази малка, черна роза. Най-красивата и скъпа вещ, която притежавам. 

Внимателно поставих преспапието на мястото му и отново обръгнах поглед върху цялата колекция. Всяко едно беше красиво и заслужаваше дa бъде изложено и в най-изискания музей. 

– Избери си някое. Което и да е и ще ти го подаря. – каза той

Погледнах крадешком към черната роза, след това огледах всички други и си избрах едно коледно – голяма елха със златиста украса, много дребни снежинки и красива декорация по поставката – просто невероятно. Посочих го, но той не го смъкна от рафта. Вместо това взе черната роза и ми я подаде.

– Твоя е.

– Но аз… не мога да приема такъв подарък – казах аз

– Видях колко силно искаш това преспапие. Твое е!

– Но това е най-скъпата ти вещ! Тази, която те радва най-много.

– Ще ме радва още повече фактът, че съм направил някого щастлив. Вземи преспапието. Знам, че ще го пазиш, че и за теб ще означава много и че дори и да не е гвоздей на прекрасна колекция, а сложено на някоя камина, пак ще покаже блясъка си и ще възхищава хората. Вземи го.

Вече 20 години това преспапие е неразделно с мен. Опаковах го внимателно при смяната на всеки дом, който съм имал. Стои винаги на видимо място и ако случайно гостите ми пропуснат да ме питат откъде го имам сам започвам да разказвам историята на великия майстор и скъпия подарък. 

Усмихната пaрейдолия

На почти всеки човек се е случвало да прояви симптоми на парейдолия. Не, това не е заразно, даже и фобия не е. Това е просто когато виждаме нещо, като нещо друго, заблудени от зрението и мозъка си, подпомогнати от голяма доза въображение.

Много художници са се възползвали от тази слабост на човешкия мозък. Да дадем за пример Салвадор Дали с апартаментът на Май Уест или вплетените изображения на Линкълн и Гала както и Paranoic Visage

Това, което ще направя аз сега е да ви дам малка фотоподборка на усмивки, които виждаме около себе си, с пожелание за приятен край на работната седмица:

86395568_2616f9e0ab

wineglasssmiley

snowskull

faces

mars_smiley_face

image001

dsc00400

dscn4139_small

2852986720_1ee9a97165

1444122102_879c6f21cd

303849123_bad83dbe18-copy

Източници – гугъл и камерката на телефона ми.

Желая ви много пролетни усмивки!!