Бъдеще и сладолед

Днес беше. Важната лекция, на която 200 студента споделяха какво искат за бъдещето си и как искат да изкарат стажа си, четвъртата година от обучението ни. Днес беше денят в който отново разбрах колко изолирано различна съм и как не пасвам никъде. Когато попитаха мен какво искам да правя тази четвърта година аз казах:

– Искам да помогна на колкото се може повече хора с това което правя.

И всички се изсмяха. Учим туризъм, а аз съм искала да работя в NGO (неправителствени организации)? И как ще комбинирам това с туризма?! И как съм я виждала аз тази работа да ми одобрят молбата за подобен стаж?!

– Ами ей така! Запознах се миналия октомври с една жена от Бангладеш, която помагаше на хората да строят традиционните си колиби и да привличат туристи, показвайки миналото си. Ето, това е туризъм който помага на много. А аз искам дори и по-голям мащаб. Искам да помагам!

И тогава дойде най-тежкият довод от всички. Една германка каза как трябва да сме егоисти, и да помогнем първо на най-близките си, как тя иска да си осигури добър стандарт, за да може като отиде в непознат град и детето й каже “Мамо, искам сладолед!” да може да си го позволи. “Колкото и странно да звучи аз уча за този сладолед.”…  И всички се съгласиха с нея. И със сладоледа. И с кариерата.

Продължавам да си мисля, че това, което искам е нормално. И ми се иска и повече хора да го искат. В разговори преди година-две много повече хора споделяха идеите ми. Но когато дойде реч за реализъм, а не само празни приказки как искаме да спасим света, бяхме двеста срещу един.

Не съм от онези 10 германки с вече намерен лъскав стаж в Ню Йорк за октомври 2010. Не съм и от онези, които ще карат стажа си в Лондон, Амстердам, Кариби, Канари… Вероятно дори няма да карам стажа си на Холандските Антили. Но смятам да не отстъпвам от себе си и да продължа с това, което съм. Ако ще да е различно, наивно и почти навъзможно. Планът ми за догодина е да променя колкото се може повече животи към по-добро и ще го постигна чрез това, което уча.

А сладоледа… ще го мисля после.

15 thoughts on “Бъдеще и сладолед

  1. Колежките ти са егоистки, които са повърхностни празноглави патки.

    Ти гледай да постигаш идеалистични цели в реални рамки. Ако да алтруизма те определя като това, което си, гони го без никакви заддръжки и ти пожелавам много успех с начинанието, макар че аз лично не го разбирам като тласкащ мотив в живота на човек🙂

    Стискам ти палци и не ходи с патките на юг😉

  2. Радваш много. Нормално е в ненормалната ни държава нормалните мечти да изглеждат ненормални. Не винаги е било така и не винаги ще бъде.
    Предадеш ли се, въпрос на време е масата да те смели и да те смачка. Горе главата и напред.

  3. @morrt, малко уточнение: за последните 2 години и нещо имам около 4 седмици в България. Живея в Холандия. И въпреки многото разлики и тук хората мислят само за пари и кариери. А относно “горе главата”… трудно е да си антиконформист в днешно време.

  4. Как попадна в този университет? Ако искаш да помагаш на хората защо учиш точно туризъм? Не казвам, че е грешно, просто ми е любопитно.

  5. Следвай себе си.
    А това, че си една от двеста или на хиляда няма значение, дори напротив. Защото един на милион е този който променя света към по добро!

  6. Съжалявам, че трябва да намеся политиката в тази тема, но именно това, което ти се е случило е пряк резултат от световното разделение в политиката.

    Ти си израстнала с родители в едно социалистическо общество, което колкото и да хулим и проклинаме (заради днешната си бедност като резултат от него) – то все пак учеше именно на тези ценности, на които си научена и ти. Добрите хора са свикнали да помагат. Е, вече когато развързаха юздите на лошите – те злоупотребяват с добрината на добрите, но тази мутренска тема е вече изчерпана…

    Обратно – в т.нар. “западни” държави в основите на психологията на обществото е залегнал ламтежа за икономически просперитет. Всеки човек трябва да има повече, повече и колкото се може повече. Презумцията е, че “ако всеки си помогне сам на себе си – всички са добре”. Да, ама знаем, че не – получава се така, че колкото и да имаш, все искаш повече. Така се получава не само икономическа, но и социална конкуренция – хората се хващат за гушите. Всеки иска да открадне сладоледа на другия. Рано или късно това напрежение ще убие всички ценности и обществото ще се разпадне…

  7. Какво значение има “сладоледа”?Всички сме различни ,така че ако можеш прави това ,което ти харесва,без да се притесняваш.

  8. За един сладолед, струва ми се, винаги ще се намерят пари. Когато нещо те прави щастлива, какво е значението на чуждото мнение? И макар аз също да обичам луксозния тип туризъм, много по-добре и по-чиста се чувствам от една най-обикновена разходка на Витоша или из забравения Трънски край🙂

  9. V momenta ziveja i rabotja v Dhaka(tova e Bangladesh).
    Otnosno NGO -da ima gi mnogo tuka ,neznam dali staza ti shte ti bade zaplaten,no po-princip v tezi organizacii zaplashtaneto e poveche ot dobro.
    Shto se otnasja do turizma ,takav njama i nikoga njama da ima v tazi strana ,daze ne stava duma za tova che nishto njama kakvo da se vidi ,prosto na tapa i marzeliva nacia njama kak se pomogne,takache ne si gubi vremeto s Banglata,varvi na drugo mjasto da pomagash.

  10. Идеите ти са наивни. Не можеш да спасиш света, нито да оправиш живота на хората, защото това не зависи от теб. Не ме разбирай погрешно , не обиждам убежденията ти , но в известен смисъл германката е по права от теб.

  11. Вероятно моят коментар е доста закъснял, но не мога да се въздържа да се присъединя към metal…
    Надя, вярвай в мечтите си и слушай сърцето си! Ако искаш да имаш пълноценен и интересен живот, бъди вярна на себе си! Иначе със сигурност ще съжаляваш и ще се чувстваш нещастна…
    Забрави за другите около теб – няма никакво значение, дали са 199 или 999 999… Дори няма значение, дали са празноглави егоисти или не – това си е техен проблем. Пък и не си длъжна да бъдеш като тях…
    Най-важното е, че ти очевидно знаеш, какво искаш и ако го искаш достатъчно силно, то без съмнение ще се случи и ще изпълни живота ти с невероятен смисъл и много чудесни преживявания…
    Моля те, разкажи нещо повече за жената от Бангладеш, която те е вдъхновила!
    И продължавай да събираш велики мисли – те са твоята пътеводна светлина!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s