За кражбата

DSC03817

За последната седмица трима мои познати си откраднаха по пакет хартия от университета с оправданието, че то всички така правели. Чудно ми е тогава как така още никой не е намерил начин на изнесе плазмите, временно откачени от стените. Дали е именно защото не са намерили начин или просто крадливостта им достига малки граници?

И откъде точно започва кражбата? От взета химикалка от офиса, открадната хартия от университета или “прибрано” забравено яке в дискотеката. Кога съвестта ни решава, че е ОК да вземем нещо чуждо?

3 thoughts on “За кражбата

  1. Всичко започва от първите 7 години и завършва с потенциала използван от акъла ни:)

  2. Държавата ни е на този хал точно заради “Другите правят така.” Личният пример е много важно нещо. Нашият лиен пример.

  3. Казвам ти искрено,че и аз съм търсил отговор на тоя въпрос, но без успех. Мога само да кажа,че сме малцина тези, които няма да се изкушат да вземат дори един химикал. През целия си съзнателен живот съм смятал,че и малките “гепвания” са кражби. Жалко е!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s