Обичта ми към дъжда

__Jump___by_NordVent
Публикацията е лична, повлияна от времето. Няма никаква културна и научна стойност, но коментари, които твърдят, че е безсмислена ще бъдат премахвани!

Всичко започва още от сутринта. Времето е в добро настроение и иска да се пошегува. Грее примамливо слънчице, гонят се пухкави облачета.. точно като от детска приказка. Обличам якри цветни дрехи, слагам медальона с форма на водно конче за който знам, че ще ме питат цял ден, оправям се набързо и излизам. И всяка стъпка към университета ме кара да се чувствам по-специална – слънцето ме гали. 

Моста се вдига, яхтите минават, слънцето пече и дъвката спира да има свеж вкус. И всичко, всичко по рутина. Влизам в унито, пиша домашни, имам срещи, предавам проекти, ям, ядосвам се на принтерите, пиша мейли и… не гледам през прозореца. Седя си в пашкула, гледам си работата и толкова. 

И идва момента в който трябва да напуснеш университета, предпазния пашкул, уредеността. Врвиш и… поглеждаш навън. Небето не е онова синьото и пухестото, каквото е било преди. Всичко е тъмно, мрачно, враждебно. Някои се загърват плътно във връхната си дреха. Други гледат предпазливо през стъклената врата и обмислят варианта да постоят в унито за още едно кафе. А аз? Смело напред… първа крачка в тъмното време. Първа крачка в нов свят. Разкопчавам якето, скачам в близката локва и вече знам, че това, че съм мокра си е лично мой избор и не ми е виновно времето. 

Всичко около мен е на бърз кадър – всеки тича, върти педали по-бързо, говори бързо по телефона, за да не го намокри, а аз напротив. Бавно поемам всяка капка дъжд. Трябваше ми поливане. Не става само с ласки от Слънцето. Трябваше ми тази студена нежност, която да отмие праха от улиците, да накара спирачките на велосипедите да скърцат, да прави тревата по-зелена и каналите по-пълни. Трябваше ми и това чувсто за принадлежност, когато виждам други бавновървящи хора, наслаждаващи се на дъжда, усмихващи ми се като лоялни съюзници в една вечна борба. Войната на мокрите срещу сухите. Войната на свежите срещу неентусиазираните. На усмихнатите очи срещу сбръчканите вежди. Тази война, която ме кара да искам още и още дъжд и проблеми, защото знам, че след това ще се прибера вкъщи, ще отворя прозореца, за да чувам дъжда и да не забравям, че го има, ще изпия чашата топло мляко знаейки, че съм заслужила тази топлина. 

Дъжда трябва да бъде обичан. Заради песните, които пее, заради алергиите, лошите мисли, прашните улици, които отмива,  и най-вече заради свежестта и обещанието за един по-добър ден. А ако си мислите, че всичко това беше метафора.. лъжете се.. беше просто моят път до вкъщи. 

5 thoughts on “Обичта ми към дъжда

  1. Уау🙂 Интересно! Ето това е въображение🙂 Освен да продължа да ти викам Облаче😛

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s