Една бърза мисла 2

Устните ми не са изпръхнали от целувки, а жадуват за това.

Желанията ми излизат като дим от наргиле – на талази, но няма кой да ги вдъхне.

Не съм самотна, но предпочитам повече прегръдки, отколкото получени картички, залепени с въздишки на стената.

Но аз съм оптимист, и ще държа лаптопа наполовина отворен, дори и през нощта.

В очакване да се появиш.

5 thoughts on “Една бърза мисла 2

  1. Странно е как все се разминаваме с “подходящите” хора. Пътят уж е еднопосочен…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s