За тапите в ушите

music.jpg

Отдавна си мисля по този въпрос. Винаги когато се разхождам – слагам си слушалките на ушите и игнорирам останалия свят. Преди време обичах да се разхождам, да слушам чужди разговори, да наблюдавам действия, взаимноотношения и да анализирам поведения (мечта ми е да се занимавам с психология). Напоследък обаче, запълвам времето от точка А до точка Б с музика. Не че има нещо лошо, обичам музиката, но се чувствам като аутсайдер – не виждам познати, не чувам клаксоните на колите (то не че ги има много тук де), нито пък колата на цирка с високоговорителите…въобще съм като глух човек, потънал в собствен свят. И не съм единствена! Като срещна познат на улицата първото което правим е да си извадим тапите от ушите, после казваме едно забързано здрасти, натикваме ги отново и продължаваме нататък. След време може и “Здрасти” да изчезне, да стане само усмивка, после кимване, после поглед и нарая – пълно асоциализиране.

Имате ли подобен проблем?

7 thoughts on “За тапите в ушите

  1. Понякога имам добри идеи за снимки. Понякога пък нямам, но в повечето случаи ми липсва време да ги реализирам. Извинявам се за лошото качество, но знам, че имате въображение и ще ми простите недоизпипаната снимка.

  2. Откакто ми се счупиха тапичките и опитах да си направя хибрид със един стар комплект, нямам тапички =( За сметка на това имам голями шлушалки, които ми покриват целите уши. Нося ги и знам, че целия ми вид казва “Не ме занимавай”, затова рядко срещам познати. Те повечето май отскачат на другия бряг като ме видят… Но, най-добрите ми приятели пък имат друга система, като ме видят че блея и съм със слушалките започват да размахват ръце ееееееееей-така. Виждам ги, свалям ги и говорим. Човечеството ще загине, когато спре да използва ръцете си за да маха на познати😉

  3. Не мога да понасям да съм със слушалки или качулки или даже слънчеви очила и каквото и да било друго, което ми пречи да възприемам околния свят.

  4. Винаги съм със слушалки, качулка и слънчеви очила.При мен проблема вече опира до това, че се притеснявам някой ден да не ме отнесат докато пресичам улицата…Иначе за пълно асоциализиране – не вярвам да се стигне до там.Понякога няма нищо по-хубаво от това да поговориш с познат на улицата.🙂

  5. Имаме да🙂 Моя си го реших като слагам слушалките само на “сравнително дълги разстояния” (1) и volume-а не е на max (2) .

    Усмивки🙂

    П.П. Все пак всичко зависи от настроението ти в определен момент… Засега на мен лично не ми липсват, въпреки че 2 години ме следваха на всяка (буквално) крачка.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s