Пич, къде ми е лъжицата?

Първо да честитя 8 Март на всички дами (малко на патерици де…). Аз го празнувах на работа в ресторанта, където обаче получих подарък – просветление за това колко загубен народ са това холандците.

dsc001011.jpg

Първия етаж на рестората има точно 8 маси. Вчера всички бяха заети, което си е доста работа – сама за 26 човека. Затова и нямах време да се заглеждам кой каво прави – само си сновях между масите. На една от масите бях занесла за предястие ябълкова салата и пържени картофи. Отивам аз 20 минути по-късно, за да им занеса основното ястие и гледам – храната даже не е бутната… питам ги да не би да не им е харесало нещо, а те:

– Ами нямаме лъжица.

Е обяснете ми ако бяхте вие, нямаше ли да си поискате или пък да си отсипете в чинията с помощта на вилицата си или пък да си бодете от купичката?!!??! Как може да стоят 20 минути и по никаъв начин да не реагират на липсата на лъжица? А най-странното беше когато шефа ми се скара – къде ми бил ума да забравя да им занеса лъжица…

Вероятно има защо да наричат българите всезнайовци, но се убедих, че това не е лошо нещо – не седим гладни защото нямаме лъжица и не седим 1 седмица без крушка в стаята, защото не можем да открием майстора, за да ни я смени (друга подобна история за безграничната простотия).

Трябва ли и ние да станем такава една уредена нация, където да не може даже лъжица да си поискаме, защото това е отговорност на сервитьорката и тя ТРЯБВА да се сети и да донесе. Къде е границата между уредения живот и живот в който не използваме мозъците си?

Моля да бъда извинена за лошото качество на снимката.
Рядко ми попада фотоапарат в ръцете и често ми се
налага да творя с камерката на телефона си :)

12 thoughts on “Пич, къде ми е лъжицата?

  1. Шефа ти се скарал с право.🙂 Нелепо звучи и това, да не си поискаш лъжица, когато пред теб стои нещо за плюскане🙂 Но все пак, не смятам, че е редно да слагаш в един кюп цяла нация. Моят опит с холандците в Ротердам и от скоро с тези от Амстердам е точно обратното на твоето “колко загубен народ са това холандците”.

  2. Моите наблюдения са, че са приятелски натроени, помагат, но в повечето случаи ако виждат полза (била тя и дългосрочна) за себе си, разбират си от това ‘което им е работата’. Като цяло имат висок стандарт, уреден живот и много възможности за забавления, но това не противоречи на тезата ми за това колко са загубени🙂 А шефа ми може наситина да ми се е скарал с право, не споря, но цялата ситуация беше безумна и само доброто възпитание ме спираше да не се изсмея с глас на довода им за не-ядене.

  3. Съгласен съм със Stroopkoeken – това, че хората търпеливо си чакат за лъжиците не ги прави загубени… А това, че всеки трябва да върши работата си с внимание и отговорност е много важно и вместо да се изсмееш с глас за довода им, замисли се какво би станало, ако:
    – Пилотът на самолета каже “Тия пък пътници толкова ли са тъпи да си кажат, че съм забравил да смъкна колесника при кацане?”
    – Лекарят каже “Тоя пациент пък толкова ли е глупав да каже, че вместо хапчета за понижаване на кръвното налягане, аз съм му предписал такива за повишаване?”
    – Архитектът каже “Тия живущи толкова ли са тъпи, че не са видели, че не съм изчислил носещата колона на сградата правилно?”
    А може би тъпите холандци просто са били достатъчно културни, търпеливи и дискретни, за да изчакат да им донесеш лъжиците, вместо да се провикнат през всички маси “Авеееее, кога ще ни донесеш лъжиците?!”… Ммм?

  4. Малко преувеличено… както казах имаше и начини без лъжица🙂 По принцип съм ЗА уредения живот и всеки да си знае работата, но съм много против закърняването на мозъците, а това, че са изчакали аз или шефа ми да забележим гафа, за да ми направят сцена не го намирам за дисретно🙂

  5. Може би ще ти прозвучи нелепо, но аз също обичам да имам лъжица, с която да си слагам салата и ако нямам, просто няма да ям. Струва ми се, че изводът ти “за безграничната простотия” на холандците е продиктуван по-скоро от общите ти, ежедневни наблюдения. Човек забелязва много, според нашата народопсихология, глуповати неща в чужбина, които, като се насложат – пречат. Това е особено видимо, когато в събота вместо да си четеш, да се разхождаш в парка или пък да спиш, трябва да се занимаваш с лъжици и да ти се карат шефове.

    Това по темата. А иначе, блогът ти ми харесва много – създава впечатление, че си нормален, мил и осезаем към света човек. Приятно ще ми бъде ако ми се обадиш не само във форума ти. Поздрав!

  6. Аз ако съм, ще пребия шефа. После ще взема 1бр. лъжица и ще отрежа гърлата на всички копелдаци, които си седят кротко и недоумяващо. Хохохохо.

  7. Mindbolt реже гърла с лъжица… Това искам да го видя, ако ще да е само компютърна анимация!

  8. Боримечка: Аз пък съм имала случай лекарка да ми предпише антибиотик, докато кърмех детето си. И понеже , и после, когато свекър ми ми донесе от аптеката антибиотик с подобно, но друго име, прочетох указанията и видях че не се изписва бременни и кърмачки. Оказа се че лекарката е пишела ужасно грозно и аптекарката е прочела погрешно рецептата. Ако бях изпила този антибиотик, нямаше да умра, но щях да навредя много на детето си. Та така. Всеки трябва да си отваря очите и да не се държи като мимоза в ботаническа градина…”има кой да се погрижи”…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s