Искам

Вече не рисувам… и не пиша. Станала съм голяма, ходя на училище, на работа и нямам време за това. Донякъде е хубаво, защото причината да нямам време е, че се забавлявам много, че има много приятни хора и емоции около мен. Открит човек съм, но си имам една кутийка, едно кътче в душата, където обичам да се затварям от време на време. Сега обаче, когато коренно промененият ми свят се промени отново изпитах нужда да вляза там. Само че го намерих доста пусто. Няма фантазии, идеи, някои спомени са избелели от стените, а издълбаните са се позагладили… не съм влизала в тази кутийка от месеци, може би даже и от години, защото както вече казах съм много открит човек… И влязох… тъмна стая, ръждясали панти на кепенците, скърцащи от скрити въздишки, паяжини от забравени идеи, чекмеджета, постлани със стари вестници и спомени. И тъй като съм ваканция, а още не съм се преместила в новата къща, реших да започна ремонта от тази стая. Първо трябваше да я залостя, за да съм сигурна, че никой няма да влезе, а после…
Стъпка 1. Вземаш един чук и трошиш каквото свариш.
Стъпка 2. Като си строшил е кепенците в стаята е вече светло и може да спреш.
Стъпка 3. Насмиташ отломките от стари мечти в най-отдалечения ъгъл, вземаш си хамак за 1 евро (много се кефя на тези магазини), поставяш го и се излягаш.
Стъпка 4. Няма такава – само фантазирай!
Стъпка 4 я направих днес, по време на йога упражненията ми, които днес бяха без асани, само дишане… и мисли
Не успях да направя много, замислих се за любовния си живот и задълбах там, в приятни случки и очаквания. Сетих се за нещо, което съм писала преди повече от 4 години и което успях да намеря. Ще го сложа за край на това лирическо отклонение и да знаете, че повече няма да ви пусна в оранжевата стая с хамак, закачен за забити с чук болтове.

Искам да изляза навън под дъжда и да плача. Капките дъжд и сълзите ми да се сливат. Да стана едно цяло с нищото.
Колко ще е хубаво да съм нищо…ако само можеше. Щеше да бъде забавно- една черна дупка….един пропилян миг…една несбъдната мечта…всичко това щях да бъда аз, защото хората това наричат нищо.
Сега… сега не искам нищо, защото когато попитат радостните хора какво им е, те казват нищо.
Значи…всичко е нищо…
Заплетох се… По-добре да спра защото аз искам нещо. Искам да изляза навън под дъжда и да плача. капките дъжд и сълзите ми да се сливат… да стана едно цяло…с теб

2 thoughts on “Искам

  1. Винаги съм казвал, че няма как да прескочиш пропаст с два-три малки скока… Повече – утре.

  2. Koito trupa mydroit, trupa pe4al [tova ne sam go izmislila az]. spomnete si za malkata stypka na lunata i po goljmata stypka za 4ove4estvoto-tova go kazvam pove4e za gospodin borime4k[/of/ v slu4ai 4e pak se pojvi kato vezdesysht/.vie ste mnogo slyn4ev do ly4ezarnost 4ovek i ako mogeh da si izbera dyshterj mogeshe i da ste vie. prepory4ah bloga vi na prijtelka.pozdravi ot bg i ot men.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s