Из старите архиви

От една година не съм отваряла гардероба си в Русе. И се убедих, че една година е достатъчно време, за да забравиш някои свои постъпки и да ти трябват доказателства, за да си сигурен, че не е било само сън. Намерих червения си панталон на ягодки, абитуриентския си албум, оранжев лак, шишче за лед с бял шал, любовно писмо, наполовина изхабен крем мед и мляко… и още много.

Припомних си и за проекта, който спечелих (Repackaging Safe Sex Messages) за концерта, който организирах, за конкурса, който измислих и за седемте хиляди презерватива, който баща ми гледаше треснато. Ако не сте виждали толкова много накуп – кашон с височина и ширина 50 см. и дължина около 75 :) Раздадох повечето, другите използвах като дрескод на един купон – всеки имаше опакован презерватив, забучен като мартеница… В дъното на гардероба намерих и това:

Та.. ако желаете презервативи – все още имам 288 в запас :)

Къде попаднах?! vol.3

pa060619.jpg

Като съм тръгнала да разказвам за странностите на Холандия… няма как да изпусна тази .Отново секс… Нали уж затварят вече червените фенери (само в Амстердам), за да се премахне славата му на столица на разврата. А сега разрешават секса по паркове и градинки… Моят град е по-консервативен и сигурно няма да се стигне до момент, в който ще ме е гнус да се разхождам по парковете. Червени фенери си имаме де, но са само 5 или 6 заведения (на Нова година се запознах с две българки, които в 1:20 сутринта отидоха на работа там…което прави броя на знайните от мен бг проститутки 4… срам, срам…) .

То вярно, че Холандия има най-голям брой самоубийци от цяла Европа, но трябва ли заради това освен наркотиците и проституцията да легализират и секса на публични места? Абее луди хора :) Дано поне сега намалеят самоубийствата.

Първите епизоди на сериалчето: Къде попаднах?! и Къде попаднах?! vol.2

Искам

Вече не рисувам… и не пиша. Станала съм голяма, ходя на училище, на работа и нямам време за това. Донякъде е хубаво, защото причината да нямам време е, че се забавлявам много, че има много приятни хора и емоции около мен. Открит човек съм, но си имам една кутийка, едно кътче в душата, където обичам да се затварям от време на време. Сега обаче, когато коренно промененият ми свят се промени отново изпитах нужда да вляза там. Само че го намерих доста пусто. Няма фантазии, идеи, някои спомени са избелели от стените, а издълбаните са се позагладили… не съм влизала в тази кутийка от месеци, може би даже и от години, защото както вече казах съм много открит човек… И влязох… тъмна стая, ръждясали панти на кепенците, скърцащи от скрити въздишки, паяжини от забравени идеи, чекмеджета, постлани със стари вестници и спомени. И тъй като съм ваканция, а още не съм се преместила в новата къща, реших да започна ремонта от тази стая. Първо трябваше да я залостя, за да съм сигурна, че никой няма да влезе, а после…
Стъпка 1. Вземаш един чук и трошиш каквото свариш.
Стъпка 2. Като си строшил е кепенците в стаята е вече светло и може да спреш.
Стъпка 3. Насмиташ отломките от стари мечти в най-отдалечения ъгъл, вземаш си хамак за 1 евро (много се кефя на тези магазини), поставяш го и се излягаш.
Стъпка 4. Няма такава – само фантазирай!
Стъпка 4 я направих днес, по време на йога упражненията ми, които днес бяха без асани, само дишане… и мисли
Не успях да направя много, замислих се за любовния си живот и задълбах там, в приятни случки и очаквания. Сетих се за нещо, което съм писала преди повече от 4 години и което успях да намеря. Ще го сложа за край на това лирическо отклонение и да знаете, че повече няма да ви пусна в оранжевата стая с хамак, закачен за забити с чук болтове.

Искам да изляза навън под дъжда и да плача. Капките дъжд и сълзите ми да се сливат. Да стана едно цяло с нищото.
Колко ще е хубаво да съм нищо…ако само можеше. Щеше да бъде забавно- една черна дупка….един пропилян миг…една несбъдната мечта…всичко това щях да бъда аз, защото хората това наричат нищо.
Сега… сега не искам нищо, защото когато попитат радостните хора какво им е, те казват нищо.
Значи…всичко е нищо…
Заплетох се… По-добре да спра защото аз искам нещо. Искам да изляза навън под дъжда и да плача. капките дъжд и сълзите ми да се сливат… да стана едно цяло…с теб

Нещо мило

Тъй като блогчето ми е още сукалче смятам да го започна с детски мисли за любовта. Техните отговори на това ‘какво е любов’ са толкова мъдри и истински, че ми се иска всички да мислим само така. Сигурно сте чели една камара подобни, но все пак… Ето ги любимите ми:children love

  • Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. (Криси – 6 години )
  • Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си уморен (Тери – 4 години)
  • Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден. (Ноил – 7 години )
  • Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. (Томи – 6 години)
  • Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна. (Клер – 6 години )
  • Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. (Илейн – 5 години )
  • Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. (Крис – 7 години )
  • Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само. (Мери-Ан – 4 години )
  • Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. (Лорен – 4 години )
  • Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички. (Карен – 7 години )
  • Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят. (Джесика – 8 години)

Трикове как да накараме някой да се влюби в нас:

  • Кажи им че притежаваш магазин за бонбони (Дел – 6 години)
  • Разкърши бедра и се надявай да проработи (Камила – 9 години)
  • Изкрещи с пълно гърло ‘Обичам те’ и не се тревожи ако родителите им са там (Мануел – 8 години)
  • Не прави неща от сорта на да имаш зелени миризливи маратонки. Може да привлечеш вмимание, но вниманието не е любов. (Алонзо – 9 години)
  • Един от начините е да я изведеш някъде да хапнете. Но бъди сигурен, че е нещо което тя обича. При мен в 100% случаите минавам с пържени картофи .(Барт – 9 години)

По какво можеш да раличиш двама влюбени в ресторант?

  • Влюбените се гледат постоянно и храната им изстива. Другите хора ги е грижа повече за храната. (Барт – 9 години)
  • По принцип, влюбените са облечени официално. Ако са по дънки или са си омръзнали или са скъсали. (Сара – 9 години)
  • Мъжът има червило на лицето. (Сандра – 7 години)
  • Винаги си поръчват десерти, които се запалват, защото са точно като сърцата им – огнени. (Крисчън – 9 години)

Какво си мислят хората, когато казват ‘Обичам те’?

  • Мислят си: Е да наистина го обичам, но се надявам да се изкъпе някой ден. (Мишел – 9 години)
  • Някои любовници може да са много нервни, и затова когато най-сетне го кажат се радват много и чак тогава могат да отидат да ядат. (Дик – 7 години)

Как е измислено целуването?

  • Знам една причина поради която са измисли целуването. То те затопля целия апък не винаги имат електричество или камини или дори печки по къщите си. (Джина – 8 години)

Как се учи човек да се целува?

  • Може да се упражняваш с куклите си Барби и Кен. (Джулия – 7 години)
  • Може да помогне да гледаш сапунени сериали по цял ден. (Карин – 9 години)

Кога разбираш кога е дошъл момента за целувка?

  • Когато са богати (Пам – 7 години)
  • Никога няма подходящ момент да целунеш момче. Постоянно те лигавят… Затова спрях да го правя. (Тами – 7 години) (А кога е започнала??)
  • Ако ти е майка, можеш да я целунеш когато си поискаш, но ако е нов човек, трябва да искаш разрешително. (Роджър – 6 години)
  • При мен нещата стоят така: целуването е хубаво ако ти харесва, но това си е свободна държава и никой не може да те принуди да го направиш. (Дейв – 8 години)

Как да направим любовта продължителна?

  • Прекарвай повечето си време обичайки, вместо да ходиш на работа. (Дик – 7 години)
  • Не забравяй името на жена си…това прецаква любовта.

Изводи: Ако си влюбен си облечен официално, мъжете имат червило по лицето, а жените ядат пържени картофи, но всъщност не ги ядат, защото се гледат с мъжете…Около влюбените винаги нещо гори, обичаш някого, дори ако е мръсен и потен и не се е къпал от много време. Ако си влюбен клепачите ти подскачат, не ходиш на работа, по цял ден гледаш сапунени сериали и се целуваш, защото нямаш печка, която да те топли (обяснимо е след като не ходиш на работа).

Ако съм пропуснала нещо – добавяйте.