Цената на едно преспапие

Субект А (Хенри Парадийн) спешно се нуждае от пари и притежава безполезно преспа-пие, с което обаче според закона не може да търгува. Субект Б (Уендел Стигни) е американски милионер и страстен колекционер, готов да даде мило и драго за упоменатата грозотия. Но поради вродената нерешителност и на двамата е необходим субект В (енергичната леля Кели), който да тласне събитията в правилна посока. След обичайните усложнения и волната или неволна намеса на другите герои в драмата: дребосъкът Джейн, влюбилият се от пръв поелед в нея Бил Харди и знаещият отговорите на всички въпроси Алджи, възлите са развързани и два чифта сватбени камбани се готвят да зазвънят в избрания ден. (Две сватби и едно преспапие, автор: П.Г.Удхаус)

Попаднах случайно на тази книга и се сетих за госпожата си по изобразително изкуство в 6-ти клас. Тя разказа една много обикновена история, която обаче не само помня и до днес, но още усещам като „правилна“. Точо за това реших да я споделя с вас. Помня основното, което може да бъде разказано с две изречения, но реших да го поукрася. Надявам се ще ми простите фриволието, а ако знаете имената на действащите лица – моля споделете :)

Аз, сравнен с него бях прост чирак. И този толкова велик човек, ме покани в дома си, на по чаша отлежал бърбън и разходка из колекцията му от преспапиета…

Отвори кристалната гарафа, течността със златисто кехлибарен цвят бе налята в две чаши – широки, с тънък ръб и форма на лале – точно каквато трябваше да бъде. Бърбънът беше невероятен. Този човек знаеше какво да пие. Казахме си наздраве и отпихме. Ароматът на карамел, ванилия и въглен, лекият привкус на дърво от специално овъглените бъчви, всичко беше вълшебно. А това беше само началото. 

В другия край на офиса му бяха рафтовете с преспапиета. Забелязах ги още с влизането си в стаята, но не смеех да тръгна право към тях. Той обаче явно бе забелязал как поглеждам крадешком към тази цветна феерия. Усмихна се и леко кимна. Бе дошъл моментът да видя най-личното и съкровено в живота на тази велика личност. 

Рафтовете бяха дълги, високи, от масивно тъмно дърво. Самите те бяха произведение на изкуството – квадрати с различна големина, персонално правени за да поберат преспапиета. А те! Стъклени, кристални, с едри и дребни снежинки – сребристи, бели или червени. Бяха десетки! И едно от друго по-красиви. Изработени до най-прецизния детайл, а разклатех ли ги, сякаш снежинките вътре в тях ги караха да оживеят и да започнат свой собствен, утопичен живот. Имаше едно обаче, невероятно, не особено голямо преспапие с подложка от слонова кост. Беше като арабска приказка! На него сигурно бе събрана цялата история на Шехерезада плюс приказките й от хиляда и една нощи. Фигурите се преплитаха и образуваха нови и още по-интересни, а в самия глобус беше най-приказната черна роза, която бях виждал в живота си. Държах го като светиня – внимателно, но и лелеещо. Не исках да се разделям с него и домакинът ми сякаш забеляза това.

- Това е любимото ми преспапие – каза – цялата ми колекция се върти около тази малка, черна роза. Най-красивата и скъпа вещ, която притежавам. 

Внимателно поставих преспапието на мястото му и отново обръгнах поглед върху цялата колекция. Всяко едно беше красиво и заслужаваше дa бъде изложено и в най-изискания музей. 

- Избери си някое. Което и да е и ще ти го подаря. – каза той

Погледнах крадешком към черната роза, след това огледах всички други и си избрах едно коледно – голяма елха със златиста украса, много дребни снежинки и красива декорация по поставката – просто невероятно. Посочих го, но той не го смъкна от рафта. Вместо това взе черната роза и ми я подаде.

- Твоя е.

- Но аз… не мога да приема такъв подарък – казах аз

- Видях колко силно искаш това преспапие. Твое е!

- Но това е най-скъпата ти вещ! Тази, която те радва най-много.

- Ще ме радва още повече фактът, че съм направил някого щастлив. Вземи преспапието. Знам, че ще го пазиш, че и за теб ще означава много и че дори и да не е гвоздей на прекрасна колекция, а сложено на някоя камина, пак ще покаже блясъка си и ще възхищава хората. Вземи го.

Вече 20 години това преспапие е неразделно с мен. Опаковах го внимателно при смяната на всеки дом, който съм имал. Стои винаги на видимо място и ако случайно гостите ми пропуснат да ме питат откъде го имам сам започвам да разказвам историята на великия майстор и скъпия подарък.