В такъв дъждовен ден, дни преди важен изпит реших да прочета една история от „Пилешка супа за душата“ отворих напосоки. И ето на какво попаднах:
За куража
— Значи, мислиш, че съм смела? — попита тя.
— Да, така е.
— Може и да си прав. Сигурно, защото ми е подействал вдъхновяващият пример на няколко незабравими учители. Ще ти ражажа за един от тях. Преди много години, когато работех като доброволка в болницата „Станфорд“, се запознах с едно момиченце на име Лайза, което страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият шанс да се възстанови, като че ли беше свързан с възможността да и бъде прелята кръв от петгодишния й брат. Той по чудо бе оцелял от същата болест и бе развил антитела, необходими за да се преодолее болестта. Лекарят обясни на малкото братче как стоят нещата и запита момченцето дали би се съгласило, да даде своята кръв на сестра си. Видях, че за миг то се поколеба, но после пое дълбоко въздух и каза :
— Да, щом това ще спаси Лайза.
Докато продължаваше трансфузията, то лежеше в едно легло до сестра си и се усмихваше, както и всички ние, като гледахме как бузите на Лайза поруменяват. После лицето на момченцето пребледня, усмивката му угасна. То погледна към лекаря и попита с разтреперан глас:
— Веднага ли ще започна да умирам?
Детето беше малко и беше разбрало лекаря погрешно. То мислеше, че ще трябва да даде на сестра си всичката си кръв.
— Да, научих се да бъда смела — добави тя, — защото имах вдъхновяващия пример на такива учители.
Надявам се и аз да успея съм такава. Някой ден. А междувременно ще се опитвам всеки ден.
Ето и още една супа.
То не беше пътуване, то не беше чудо. Първо беше при 
Страхотно…хареса ми разказа! Лъхаше някаква несигурност, каквато често ни „напада“ и ни „разлюлява“ психически.
Важното е ,че опитваш! Независимо дали ще стане!
Много хубава история.
Благодаря!
Сега ще прегледам книгата.
Ще вмъкна малко мои мисли за децата.Те се раждат в условия на безизходица.Никой не се грижи за възпиатнието им към добро.Чичко президент не се грижи детето да получава от тв-то хубави филмчета-за любов и приятелство.Вместо това чичко президент и сие правят кръчми ,които чакат бъдещето малко създание.Внасят наркотици,които пак малкото създание ще трябва да консумира.За да може чичковците да живеят весело.Малкото създание пуши цигари на 8-чичковците не ги интересува.Напива се ,прави секс,аборти-никой от чичковците не ги интересува.
Няма кой да се заинтересува.А мама и тате са уморени,отчаяни,обезверени.Малкия хулиган се нуждае от емоции.Душата е като празен съд .Тя трябва да се напълни с нещо.Но вместо с чиста изворна вода ,се пълни с лайна.И когато един ден порасналото създание,тръгва да се бие срещу чичковците ,те размахаха заплашително пръст и му дадоха да разбере.
Сега младото създание стои объркано и озлобено с окървавена глава.Кой ще се погрижи за него?