Белгия – след!

Прибрах си се в Холандията. В двата дни в които бях в Брюксел събрах 2 седмици спомени. Винаги става така. Отидохме 60 човека, трябваше да проведем общо 100 интервюта (не анкети) с посетители на града, правихме city walk от 4 часа, докато ни валя мъгла, някои бяха снимани в реклама на местна бира, други пиха толкова много местна бира, че бяха трудни за рисуване даже…

Имах само два дни и една нощ в Брюксел. Хостела беше мизерничък, но за 20 евро точно в центъра на града не съм и мечтала за нещо различно.

Оказа се, че дори столицата на Белгия е по-евтина в някои отношения (ресторанти, транспорт, гориво…) в сравнение с мястото, където живея в Холандия. Времето пък.. беше си типично дъждовно, малко ветровито и много мъгливо.

Ще се пробвам да карам подред. Първият ден правихме интервюта на туристи, снимах малко и ходихме на бар.

Бара го намерихме случайно. Понеже обичам да вървя като муха без глава по улиците и да разпитвам местните попаднах на няколко французи, студенти в Брюксел. И те ми казаха:

- Да дойдеш до Брюксел и да не отидеш в Делириум…. това е като с Рим и Папата!!!

Речено – сторено. Тръгнахме да търсим Делириум. Научила съм се като съм в големи градове да питам не минувачите по улиците, а продавачите.. по-голям шанс да са местни :) Пътят ни обаче минаваше по едни много интересни улички – ресторанти един до друг, изискани маси, изкарани навън, спуснати тенти и външно отопление.

Та, минавайки по тези улички, бяхме спирани на абсолютно всяко ресторантче от собствениците, които те убеждаваха колко по-добре е да вечеряш при тях. Конкуренцията е определено ожесточена, но съумяхме да откажем на всички (леле колко гузно ми беше) и да стигнем до прословутия Делириум, който се оказа точно в центъра на тази плетеница с ресторантчета.

А Делириум.. опитах 6 вида бира, всичките уникални и на нормалнни цени, слушах стар рок, седях в приятно претъпкан бар и вместо маса, барстоловете бяха наредени около огромни бъчви. Обстановката ми напомняше изключително много на Митака (спомняй си, Русе, спомняй си).

В клуба намерих и поднос на Загорка и на Каменица, вероятно е имало и на други български бири. За какво говоря ли? За тавана! Уникален таван, уникални стени, уникално меню.

На връщане пък гледахме шоу звук и светлина на големия площад, където от днес официално се отваря коледния базар.

Посетихме многобройни магазини за школади и в повечето ми даваха да дегустирам.. в следващите 2-3 седмици даже няма да мисля за шоколад.

Manneken pis пък беше облечен в дрехи, които не разбрах.

Следващият ден (вчера) беше с разходка из града (с екскурзовод) и посещениe в музея на модерното изкувство, плюс ядене в един от гореспоменатите ресторанти. Много неща мога да кажа за вчера но сградата, която гласят за музей на Rene Magritte:

Както и самата му картина L’empire des lumières ми направиха най-силно впечатление.

Самата екскурзоводка беше много демотивирана азиатка с тих глас, която изгубихме на два пъти и трябваше да гоним по коридорите (изключително недопустимо за голям музей в столица, но това е друга тема) та реших да се откъсна от групата и да поседна до едни студенти, които прерисуваха едни картини. Мисля, че от тях разбрах много повече, марак и само за няколко произведения, отколкото от тази жена, на която бяхме платитли.

В общи линии – това беше. За шоколада и музея може да се пише много, но ще оставя снимките във фейсбук и девиантарт да кажат повече по темата :)

Aко държите на структурирана информация, може да я намерите:

тук – Уикипедия

Или пък ако искате от човек, пътувал скоро там и изказал впечатления, посетете блога на Пешо Събев и статиите му:

• В Брюксел…
• Белгийска бира – дегустационен пост наживо!
• Храната в Брюксел.
• Музеят на музикалните инструменти в Брюксел.
• Европейският парламент – поглед отвътре.
• До Атомиума и назад.

От септември до този момент съм посетила Untrecht, Zwolle, Herlingen, Terschelling, Amsterdam – 2 пъти, Groningen, Brussels и вероятно пропускам нещо, но чак сега ме осени идеята да пиша по блога си за това, а не някакви лични драми. Та.. това е първата серия от постове за това как си изкарвам по света. След седмица съм на ферибот из северно море (отново задължителна програма от университета), после България, Испания и да се надяваме ще вмъкна още една две дестинацийки.

Толкова за сега от животът ми на малко пътешествениче. Да се надяваме ще има още много.

Приятен ден!