Една бърза мисла 2
май 1, 2008 от Кажи ми да ти кажа
Устните ми не са изпръхнали от целувки, а жадуват за това.
Желанията ми излизат като дим от наргиле - на талази, но няма кой да ги вдъхне.
Не съм самотна, но предпочитам повече прегръдки, отколкото получени картички, залепени с въздишки на стената.
Но аз съм оптимист, и ще държа лаптопа наполовина отворен, дори и през нощта.
В очакване да се появиш.
То не беше пътуване, то не беше чудо. Първо беше при 
Очакването е по-мъчително, отколкото да се обадиш, нали? Аз обикновенно не намирам сили за второто, а то е точно това , което е трябвало да направя. Ето ти един линк : http://www.youtube.com/watch?v=DTy3WA0Pq8M&feature=related
Странно е как все се разминаваме с “подходящите” хора. Пътят уж е еднопосочен…
Ето ме!
Празниците депресират индиид.
Катаджии на сапун!