Без шанс

Все още строят улицата до училище. Изисква си много усилия, защото първо изпомпвт водата, после слагат мушама, камъни, още една мушама, по-дребни камъни, чакъл, 3-4 слоя асфалт, а отстрани пясък и павета.

Защо ви занимавам с това ли? Защото чак ми стана болно, като видях как засаждат дръвчетата:

Никога няма да порастнат повече, сигурно няма и да доживеят до годините на нормалните фиданки - работата им не е да съществуват, а да красят една улица, да хвърлят сянка в един канал, да не са част от живата природа, а от задължителните елементи на един автомобилен път.

Какво толкова могат да направят корените на това дърво и ако е наистина такъв проблем, защо не са сложили храсти, защо са предпочели да изнасилят природата?

Сещам се за един пост, който беше (доколкото помня) за дърво в Румъния, обградено от асфалт.. онова там обаче е станало от мързел или неразбиране или гледане да мине номера, но това тук… стрясащо разчетено.

Имам чувството, че обществото се кефи да слага ограничения и ограниченийца, да поставя норми, да изиква неща, да действа като по книга.. и да не дава шанс за развитие, различно от приетото.

П.С.  Точно като го публикувах и ми казаха, че тези тръби май били дренажи и дръвчетата ще ги счупят сами… Надеждата умира последна :)