Пролетното почистване започна с чантата ми.
И с многото бележки, от онези, лепящите. Една беше със списък с храни, които ми се ядат
Зеле с моркови на Митака
В чантата ми има и друга – с полезни фрази на холандски
И значение ли трябва да дам?
Heeft het gesmaakt?
Явно е добре да дам…
Вкусно ли ви беше?
А третата с името ми на арабски.
Й
Надя, означава много.
Слушалките стоят на дъното, защото дойде момент в който тишината стана по-желана, а кърпичките и сапуна без отмиване… ами нещо нужно в една чанта.
Без Day-planner-а си и usb-то съм просто загубена, а учебника по френски, подобието на тетрадка, химикалите и маркера – нужно зло.
А знаете ли кое е най-тъжното. Още от неделя си нагласих студентската карта и едно евро в калъфчето и – за гардероба в клуба, а още не съм отишла. Стои си и ми се подиграва от портомонето – пак няма да имаш време за мен! Време или желание не знам какво ми липсва…
Гримове, парфюм и огледалце. Суетна съм, или пък е пролетната умора или пък искам повече… не се сърди, не ме анализирай, не си прави стратегии. И не съди за мен по съдържанието на чантата ми.
То не беше пътуване, то не беше чудо. Първо беше при 
Позната гледка. Някои казват дори на шега, че в дамската чанта по правило има всичко. При вас не откривам презерватив, пистолет, нож, спрей и плоско метално шишенце за „бърза глътка“… Майтап бе, Уили!