Ку-кууу пак съм тук!

А къде бях ли? Ами в България. Самата идея за пътуване се реши спонтанно, само двама трима в България бяха наясно с плана (семейството ми не беше посветено в тайната) и си струва парите и сменянето на влакове и лошите румънски пилоти… абе струва си отвсякъде. Ще изтърся сега едно клише: Само който не се е прибирал в България половин година като мен може да разбере как се чувствам. А за тази една седмица… Бях на официален коктейл и купон в студентски град София, ядох фондю и гледах кино в Пловдив, ядох торта Холандия на Спуканите Гърнета в Габрово (тортата не беше лоша, но защо малините да са Холандия…), изненадах брат си на училище, видях бременната си кака, срещах познати по улиците (а колко ми липсваше това!!), висях с часове по кафета :) и пропускам доста пикантни неща :) Да имаше как да ме снимат с камера как се радвам на Шипка и снимам като обезумяла хълмчета или новия русенси тролей. Хубавото е, че нямаше много стреснати от изненадата, а мама даже каза, че съм постъпила правилно като не съм и казала, че пътувам защото щяла да се поболее да ме мисли :) А това си е картбланш … мога да не казвам някои неща и да изненадвам хората. А какво осъзнах в България пред огледалото и кантара: не е мит, че като станеш студент или напълняваш или отслабваш, а йогата не ми е помогнала да запазя фигурата си. А това го споделям, за да сте предупредени ако почна да говоря за диети (леле как не ги обичам), за фитнес програми или за евентуални бъдещи резултати. Но си имам оправдание – живея с момче, което готви разкошно и работя в ресторант, където се вечеря по 3 пъти :) А диетата ще почне оттам да се науча да казвам ‘НЕ’.

П.С. Баланса между човек и багажа му е много деликатен и който не владее силата чупи токче.

П.П.С. Нищо не се е променило без мен (важи и за Холандия… верандата е още непочистена).

П.П.П.С. Благодаря ви, че ви има!

А тъй като след два часа имам изпит по френски, а после краен срок до петък за голям обем писано слово – изпадам в радиовръзка за още ден два. Този път сте предупредени :)

Последна добавка : снимката е на почти една ходина – Ивановси скални църкви, а под нас е сигурно 20 метрова пропаст :) Титаник ряпа да яде.