A walk to remember

Филмът е от 2002 година, чувала съм за него и ми е много странно как може да съм изпуснала да го гледам.

Той е популярен в училище, тъкмо скъсал с приятелката си, с разведени родители и мрази баща си.
Тя е скромна, пее в църковния хор, обича да помага и отчето и е баща.

Ландън е наказан с една камара извънкласни занимания, в които Джейми е доброволка. Той иска от нея помощ за училищната пиеса и тя се сългасява “Само ако ми обещаеш да не се влювбаш в мен!” Е представете си надутия Ландън колко внимание обръща на думите на това странно момиче.

Филмът има много нежен саундтрак, много идеализирани представи за любовта и разбрах края след 15-тата минута, но пак си заслужаваше.

А любовта… е като вятъра. Не можеш да я видиш, но може да я почувстваш.

Това, което може да видиш е една изключително яка мацка (Mandy Moore), която не само изглежда добре, но има и страхотен глас. Попрегледах IMDB, но всички други нейни роли са по-скоро епизодични.

Точно така ^ няма да я видите във филма, но определено и там прави впечатление. A Walk to Remember има няkолко номинации и награди (повечето свързани с нея). И смятам, че ако не сте го гледали и ви се гледа нещо “за душата” това е филма с който може да загубите 101 минути от уикенда.